Когато си на дъното на пъкъла,
Когато си най-тъжен и злочест,
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти,
И притъмнява в тези две очи,
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
(
Read more... )
Comments 9
Много силно стихотворение!
Reply
Я только прочитала и погуглила, чье.
Reply
Не замечена в склонности к поэтическому творчеству:). Она и как личность не может такого воспроизвести, при всем к ней моем уважении.
Reply
звучит очень сильно.
хотя я крайне мало знакома с ее творчеством и решила, что все может быть)
Reply
Leave a comment