Когато си на дъното на пъкъла,
Когато си най-тъжен и злочест,
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти,
И притъмнява в тези две очи,
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени,
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,
На кръст разпъва нашите души,
Загубил всичко, не загубвай себе си,
Единствено така ще го решиш.
Дамян Дамянов, "Когато си на дъното"