Свети Димитър Бобошево - първа част: medchurches

medchurches

Свети Димитър Бобошево - първа част

Apr 23, 2011 11:15

Свети Димитър е последната от бобошевските църкви, за която още не бях писал. А всъщност именно тя е най-интересната от тях. Най-запазената, на най-хубаво място разположената и най-шарената. /Обаче ангелът над апсидата вече го няма - свален е при реставрацията/.

Намира се на няколко километра южно от Бобошево /в града има табели, сочещи пътя към нея/ високо в планината Руен. Реално има да покарате 15-тина минути на 1-ва и втора скорост. Сигурно може да се стигне и пеша, но аз не съм пробвал.

Пътят е стръмен, с много завои, но от него се откриват страхотни гледки към разпрострялото се на двата бряга на Струма Бобошево с Рила за фон. Белите точки са кози. Направо пасторална идилия!

Накрая стигате до една красива полянка, където пред вас се изправя църквата на някогашния манастир св. Димитър. Само църквата, защото останалите постройки на известния някога манастир са заличени от времето.

Иначе мястото е много красиво, потънало в зеленина и с мощен извор на студена планинска вода, на койте има изградена чешма. Както вече казах - идилия.

От архитектурна гледна точка сградата е достатъчно скромна. Според Уикипедия тя е:
"еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 м на 2.66 м и височина 5,50 м. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 м и дълбока 0,70 м. В източната стена, в ляво от апсидата, има полукръгла ниша (0,45 х 0,52 х 0.37 м.) а в северната стена - четвъртита (0,20 х 0,20 х 0,25 м.). На запад се намира входът, висок 1,85 м и широк 1,25 м. Сводът е полуцилиндричен. През 1864 г. е прибавен притвор с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на наоса е застлан с каменни плочи."

Аз бих добавил, че майсторите въобще не са били особено добри. Мазилката вътре е крива, което ужасно пречи на някои сцени от стенописите. Но явно през 15 век това са били възможностите на онези, които са я издигнали.

Все пак нека влезем вътре. Обикновено вратата е отключена, така, че попадаме в притвора, който е измазан в бяло, напълно безинтересен и изглежда като чуждо съоръжение, все едно, че е построен не през XIX, а направо през ХХ или даже XXI век. Няма значение - той си изпълнява защитната си функция, там са бушоните на електрическата инсталация, свещниците, а пък и ние не му обръщаме особено внимание и се насочваме към фреските на източната му стена, които някога са били на западната външна стена на църквата.

Старите средновековни църкви почти винаги са били изписвани и по фасадите и почти навсякъде, там където по-късно не е изграден притвор, стенописите са заличени от вековете. Пък и изграждането на притвора не е гаранция за оцеляване на такива фрески, защото често при строителството му е била събаряна цялата западна стена на църквата.

За щастие тук стенописите са почти изцяло запазени и дори реставрирани. Дори може да сравните състоянието им преди и след реставрацията.

В нишата на вратата е самият свети Димитър - патронът на храма, изобразен като войн конник. Един от най-впечатляващите стенописи. Занимаващите се с историческа реконструкция ще обърнат внимание на дългите стремена в западен стил, и на боздугана - шестопер. Останалите могат просто да придобият представа що е то "юнак на бял кон" в представите на предците ни от XV век.