Свети Георги Трудовец
В Интернет няма списък на паметниците на културата с местно значение. Дори иманярите от "федерацията по метал детектинг", на които искрено желая най-прекрасни неща, знаят това и търсят информацията си като мен - оттук оттам, от разни сайтове и споменавания мимоходом по книжки и вестници.
Така, че вероятно за доста малки църквички нищо не знам. И винаги се радвам, когато открия някоя нова или поне за мен нова.
Такава е и тази малка постройка в полето край село Трудовец, бивше Лъжене, ботевградско.
Мернах кратко споменаване за нея в някакво рефератче, пуснах едно гуглене и излезе новина от Botevgrad.com , в която разказваха, че доброволци са поразчистили мястото от храсталак. По-ценното беше поместената там информация от "Из нашите старопланински манастири” на проф. Петър Мутафчиев: “Тя се намира в мочурливите ливади около 2.5 км северозападно от селото. По план и строителен материал е напълно прилична на малките черкви при Ръждавица, само че без притвор; стените й са градени от ломени камъни с корав, бял хоросан, а сводът и полукуполът на абсидата й - от дялани продълговати травертинови блокове. Сводът започва от височина 1.80 м от днешното равнище на пода и почива върху тухлен зъбчат корниз. Нишата в южната стена при олтара е с островърха арка.
Западната стена на черквата пропукана; пропукани са също сводът и абсидата. Плоченият покри е полуразрушен и обрасъл с буренаци.
Цялата черква отвътре е зографисана, но живописта на много, особено по свода и северната част, е изцяло избледняла.”Така, че днес се вдигнах и отидох до там. Вероятно трябва да изкажа специални благодарности на "Фиат", които едва ли са планирали точно такава употреба на своите автомобили.Все пак желязното конче, макар и трудно, но издрапа през калта, докато стигна църквата.
Всъщност тя се намира на около 2.5 км на северозапад от селото, като най-добре е да се мине по бомбардирания асфалтов "път" към Скравена и след това да се завие наляво покрай един синор.
Мястото е насред полетои е пустинно тихо.
Наистина е в отчайващо състояние, но със сигурност притежава романтична красота
Вътре естествено всичко е разграбено и разкопано. По времето на Мутафчиев стенописите може и да са били поизбелели, но за сметка на тов днес въобще ги няма.
Съвсем незначителни фрагменти са останали в апсидата.
По надлъжните стени са останали само отделни парченца.
Нещо е оцеляло и на западната стена над вратата. Традиционно там се изобразява Успение Богородично, но по малкото запазени части от сцената няма как да твърдим, че и тук е било така. така.
Вижда се, че сводът е пропукан и е много вероятно да рухне в близко бъдеще.
Църквата е обявена за археологически паметник на културата през 1987 г., но както и в повечето други места в близко бъдеще не се очакват никакви действия за реставрация и социализация. При това положение поне я разгледайте на снимките в
ГАЛЕРИЯТА