Най-мъчително е на другия ден -
Искам отново да те имам,
Искам отново да ме имаш,
да ме докосват пръстите ти,
да ме проникваш,
да ме разкъсваш,
да те притискам до задъхване ...
И при все това сега не знам
кога отново ще се случи.

С тебе е приказка винаги -
и когато изтичаш от мен,
и когато се вливаш,
и когато проникваш безпощадно дълбоко,
когато с връхчетата на пръстите галиш
и ме извайваш винаги млада, красива и стегната -
ваза разкошна, капка роса, пчела омагьосана.
Всичко дъхти и прелива вселената стоплена
когато съм с теб - и преди, и сега, и завинаги...

Търся те и искам да те видя,
и когато те срещна случайно,
побягвам встрани
и сърцето тупти във петите.
Да бъда до теб и не мога -
душата вече не иска
тази раздираща болка,
не иска, но жевее със нея,
не иска, живее със нея...

Кръвта ми добива перлен оттенък -
гледам я сутрин и вечер -
като капчици роса отразявщи света -
нишката изтънява -
време ли е да се прощавам...

Дните, в които небето е най-далече и празно.
Дните, които са пусти, студени и мрачни.
Дали и във мен е толкова кухо и пусто,
както в небето далечно и чуждо?
Сърцето тупти, а не чувам.
Топлината в очите струи, а не виждам.
Едно вяло Слънце, като бледа зеница от Вечност.
Любовта разпиляна отлита
към звездния прах и безкрайната пустош.

Искам да идвам при теб ( Read more... )

Всички наши връзки, познанства, приятелства ( Read more... )

Тънката небесносиня линия ( Read more... )

Понякога усещам силата, с която стръкчето трева пониква ( Read more... )

Обичам да ти се любувам ( Read more... )