Review: Fall of Kings (Troy #3) by David Gemmell
Троя: Гибелта на царете by David Gemmell
My rating: 5 of 5 stars
Най-сетне ми остана повече свободно време и реших да довърша поредицата "Троя". И като всяко хубаво нещо, я изчетох за отрицателно време, въпреки че си повтарях да не я чета бързо. Ала щом я взех в ръце, просто не можех да я оставя.
Както казах и за първата книга, да пишеш за добре познати легенди, се изисква огромна смелост, а за да е и интересно - голям талант. А тук такъв не липсва още повече като се прибави факта, че след смъртта на Дейвид Гемел неговата съпруга Стела довършва книгата и го прави наистина добре, защото читателят не може да различи докъде е писал Дейвид и откъде е започнала тя.
Втората книга ни оставя точно в момента преди описаната от Омир десетгодишна война. "Гибелта на царете" разказва именно за тази война, за всички битки, които са се водели, за развръзката. Авторите отново ни срещат с добре познатите ни герои - Хеликаон, Андромаха, Хектор, Касандра, Ахил, Одисей, Приам, Агамемнон, Ксандер, Гершом и т.н. Още със самото начало читателят много добре знае за предстоящата трагедия - за героичната смърт на Хектор и Ахил, за падането на Троя, за смъртта на героите и въпреки това е дълбоко развълнуван от разказваческото майсторство на Гемелови.
Не мога да си представя колко трудно е било за Стела да пише за загубите на героите, когато нейната загуба е била все още прясна. Може би и затова в третата книга основните чувства са меланхолията и чувството за неизбежния трагичен финал. Липсва приповдигнатостта на предишните две книги, но геройството е водещият мотив. Това, което всеки един воин прави за родината, за близки и за приятели, е повече от героизъм. Жертвайки себе си, воините до един изпълняват своя дълг, водени от собствените си морални ценности. И Гемелови са се опитали да подчертаят този момент, като отново ни се напомня, че героите от тази война - обикновените хора, борили се за оцеляването си, не бива да изпадат в забвение. Техните имена трябва да пребъдат, както и Касандра предсказва, че ще стане.
В "Гибелта на царете" има доста интересен нов прочит на събитията. Легендите за хубостта на Елена, за дуела между Хектор и Ахил, за това как войските на Агамемнон успяват да влязат в Троя чрез Троянския кон и за истинското име и роля на Гершом са пречупени през призмата на авторите и те ни поднасят нови легенди за тези събития.
Освен това много хубав, но и интересен е похватът, който съпрузите ползват, за да разкажат историята - те описват събитията не само през погледа на главните и второстепенните герои, но и включват гледните точки на обикновените хора, които се появяват, за да допълнят цялостта на картината - като старият рибар, излязъл да лови риба, но натъкнал се на флотилията на врага, като двата пазача, които несъвестно заспиват на пост и позволят на Ахил да влезе в укреплението и да им пререже гърлата, както и като воина, който в разгара на битката се опитва да открие брат си. Това спомага за достоверността и читателят неминуемо започва да вярва, че това наистина е станало.
И въпреки доста задоволителния брой на герои в книгата, всеки от тях има точно определена съдба и роля за повествованието, които изпълнява, за да може сюжетът да придобие пълнота и смисъл. Нищо не е случайно, събитията са добре премислени и написани. И всичко това прави цялата поредица едно незабравимо четиво.
В заключение ще кажа, че "Гибелта на царете" е книга за унищожението, за трагедията, за измамата, за жестокостта, но и за доблестта, за геройството, за обичта. Сама по себе си тя представлява разказ за падането на последните царе и велики герои, но същевременно ни дава и лъч надежда, че след черните дни идва нова зора, в която Астианакс ще съгради велика империя, както Касандра предрича в последните си мигове.
View all my reviews