Свети Никола Царевец
.
На 15 август посетих църквата Свети Никола в село Царевец, бивше Влашко село, на няколко километра източно от Мездра. Тя се намира в центъра на селото в общ двор с новата църква. Новата също не е лоша, но е от 19 век, а както вече казах онази епоха не предизвиква чак такъв интерес у мен.
Ключът беше у кмета, който беше така любезен да ме придружи докато снимах.
Самата църква е сравнително малка, празна е - отдавна не се служи в нея, няма икони, няма нищо. Въпреки това създава празнично настроение, поне на мен ми стана много приятно в нея. Ценното е уникалния зидан иконостас. Вероятно доста от вас не знаят, но дърворезбените иконостаси, които в момента са неотделима част от представата ни за православна църква се появяват сравнително късно, фактически едва по турско време. Дотогава разпространени са били зидани иконостаси. Единствен запазен такъв в цяла България е именно този.
В олтарната част има доста добри стенописи от XVII век. Стенописи има и на иконостаса, но може би са по-късни. Самата църква се датира от 14-15 век на не много ясно основание. Може би все пак заради иконостаса. Има и датировки от 17 век.
Прави впечатление, че строителите не са се справили много добре, таванът е крив и на зографите им се е наложило да се съобразят с това.
най-подробна информация, макар и не безспорна има тук http://www.mezdra.archbg.net/history_bul_12a.htm
Църквата "Св.Никола" в село Царевец
ДАННИ ЗА ПАМЕТНИКА
Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор, със зидан иконостас. Апсидата и двете странични ниши, изпълняващи ролята на диаконикон и протезис, са оформени като фепида. Покритието е полуцилиндричен свод под двускатен покрив.
Черквата е градена от ломени камъни на бял хоросан; на места, главно на западната фасада, се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани (обработени) камъни, употребени вторично. На западната фасада, южна половина, има взидан добре изгладен камък с неправилни контури, върху който има врязан надпис.
На северозападния ъгъл се вижда обрушване от зид, който и бил свързан конструктивно с градежа на черквата. Вероятно се отнася за зидана арка (сега изчезнала), върху която е окачвано метално или дървено клепало. Подобна запазена арка има на черква в с.Кунино и на други места в България.
При устройствени и благоустройствени работи в центъра на селото и около новата черква (15-20м. Югозападно от старата) се попадало неведнъж на гробове. От тях произхождат предимно накити, датиращи некпропола около черквата "Св.Николай" от средновековието -ХІІ-ХІVв.
Самата черква, като архитектурен стил и градеж, може да се отнесе към края на ХІV и началото на ХVв. Църквата е укрепвана и достроявана през 1747г. (надпис върху най-горния градивен камък на вратата).
През 1844г. тревненският майстор-резбан Ангел Симеонов изработва дърворезбен иконостас, а местният иконописец даскал Петко рисува църковните икони. "В един обособен район на Врачанско, който върви по линията на селата Типченица, Старо село, Царевец и Кунино, през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХв. е работил зографът Петко Танов (Даскалов), учил в Трявна. Сам човек от народа, със свежи възприятия, той приближава иконата до възприятията на масовия зрител" - пише за него изкуствоведката Райна Савова-Касабова.
По западния иконостас са запазени допоясни изображения на Богородица, архангел Михаил и др. Стиловите особености издават късна, не особено майсторска работа. Стенописен слой има и в олтарната част.
СТАТУТ
Обявена за паметник на културата от национално значение в ДВ бр.90 от 1965г.
ДОСТЪПНОСТ
Намира се в центъра на селото, в двора на новата действаща черква, в който пък се пазят стари надгробни паметници от Възраждането. Леснодостъпна
ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО В МОМЕНТА
Извършена е реставрация и консервация на обекта. В мнго добро състояние.
ЛИТЕРАТУРА
Касабова-Савова, Р., Икони от Врачанския край. Д., 1977
Трябва да отбележа, че за разлика от много други подобни църкви, тази е реставрирана, в добро състояние и се пази от вандали.
ГАЛЕРИЯ
На 15 август посетих църквата Свети Никола в село Царевец, бивше Влашко село, на няколко километра източно от Мездра. Тя се намира в центъра на селото в общ двор с новата църква. Новата също не е лоша, но е от 19 век, а както вече казах онази епоха не предизвиква чак такъв интерес у мен.
Ключът беше у кмета, който беше така любезен да ме придружи докато снимах.
Самата църква е сравнително малка, празна е - отдавна не се служи в нея, няма икони, няма нищо. Въпреки това създава празнично настроение, поне на мен ми стана много приятно в нея. Ценното е уникалния зидан иконостас. Вероятно доста от вас не знаят, но дърворезбените иконостаси, които в момента са неотделима част от представата ни за православна църква се появяват сравнително късно, фактически едва по турско време. Дотогава разпространени са били зидани иконостаси. Единствен запазен такъв в цяла България е именно този.
В олтарната част има доста добри стенописи от XVII век. Стенописи има и на иконостаса, но може би са по-късни. Самата църква се датира от 14-15 век на не много ясно основание. Може би все пак заради иконостаса. Има и датировки от 17 век.
Прави впечатление, че строителите не са се справили много добре, таванът е крив и на зографите им се е наложило да се съобразят с това.
най-подробна информация, макар и не безспорна има тук http://www.mezdra.archbg.net/history_bul_12a.htm
Църквата "Св.Никола" в село Царевец
ДАННИ ЗА ПАМЕТНИКА
Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор, със зидан иконостас. Апсидата и двете странични ниши, изпълняващи ролята на диаконикон и протезис, са оформени като фепида. Покритието е полуцилиндричен свод под двускатен покрив.
Черквата е градена от ломени камъни на бял хоросан; на места, главно на западната фасада, се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани (обработени) камъни, употребени вторично. На западната фасада, южна половина, има взидан добре изгладен камък с неправилни контури, върху който има врязан надпис.
На северозападния ъгъл се вижда обрушване от зид, който и бил свързан конструктивно с градежа на черквата. Вероятно се отнася за зидана арка (сега изчезнала), върху която е окачвано метално или дървено клепало. Подобна запазена арка има на черква в с.Кунино и на други места в България.
При устройствени и благоустройствени работи в центъра на селото и около новата черква (15-20м. Югозападно от старата) се попадало неведнъж на гробове. От тях произхождат предимно накити, датиращи некпропола около черквата "Св.Николай" от средновековието -ХІІ-ХІVв.
Самата черква, като архитектурен стил и градеж, може да се отнесе към края на ХІV и началото на ХVв. Църквата е укрепвана и достроявана през 1747г. (надпис върху най-горния градивен камък на вратата).
През 1844г. тревненският майстор-резбан Ангел Симеонов изработва дърворезбен иконостас, а местният иконописец даскал Петко рисува църковните икони. "В един обособен район на Врачанско, който върви по линията на селата Типченица, Старо село, Царевец и Кунино, през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХв. е работил зографът Петко Танов (Даскалов), учил в Трявна. Сам човек от народа, със свежи възприятия, той приближава иконата до възприятията на масовия зрител" - пише за него изкуствоведката Райна Савова-Касабова.
По западния иконостас са запазени допоясни изображения на Богородица, архангел Михаил и др. Стиловите особености издават късна, не особено майсторска работа. Стенописен слой има и в олтарната част.
СТАТУТ
Обявена за паметник на културата от национално значение в ДВ бр.90 от 1965г.
ДОСТЪПНОСТ
Намира се в центъра на селото, в двора на новата действаща черква, в който пък се пазят стари надгробни паметници от Възраждането. Леснодостъпна
ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО В МОМЕНТА
Извършена е реставрация и консервация на обекта. В мнго добро състояние.
ЛИТЕРАТУРА
Касабова-Савова, Р., Икони от Врачанския край. Д., 1977
Трябва да отбележа, че за разлика от много други подобни църкви, тази е реставрирана, в добро състояние и се пази от вандали.
ГАЛЕРИЯ