Одоакр-Одоарекс-Одоаркус - царь-медведь с реки Одры. И русы Рим разрушили?
Одоакр - король Италии с сентября 476 по 15 марта 493 года. Сверг последнего императора Западной Римской империи Ромула Августа, что традиционно считается её фактическим концом и вместе с тем концом истории Древнего мира.
⇨ «Густынская летопись» прямым текстом называет Одоакра князем Роксоланским или Словянским (Словенским?):
«Иногды же укрѣпившися, паки презъ Дунай прехождаху и во многия лѣта царству Римскому, а потомъ и Греческому пакости творяху, якоже Tazitus и Прокопий Кесарийчикъ пишетъ. Длугошъ, нашъ лѣтописецъ, пишетъ, яко въ лѣта 476 во днѣ первого Леона, царя Греческаго, прийде Одонацеръ, князь Роксолянский, си естъ Словянский, на Римъ, и взят его, и держаше его лѣтъ 14, дондеже от Гофов побѣжденъ, изъбѣже до Равенны и тамо убит бысть. Останцы же оныхъ Роксолянъ возвратишася от Гофи и сѣдоша, идеже нынѣ Поморская земля естъ, и тамо град великий Ругию создаша».
⇨ Так в своей книге «Славянское царство...» описывает Одоакра далматинский священник Мавро Орбини, живший в Дубровницкой республике в конце XVI века:
«Когда во главе Римской империи стоял Августул, царь ругов славян (Rugiani Slaui) Оттокар (Ottocaro) овладел Италией, разорив Тревизо, Виченцу, Брешию (Treuiza, Vicenza, & Brescia) и взяв приступом Павию (Pauia). По свидетельству Сабелликуса, в то время было пролито больше римской крови, чем когда-либо после того, как Римская империя стала клониться к упадку. Другие его деяния описаны у Оттона Фрейзингского (IV, 31).
Орест и Августул погибли жалкой смертью, послужив примером того, что никому не дозволено с такой легкостью присваивать себе императорское звание. Так, примерно за два года Рим лишился двенадцати императоров, большая часть которых погибла насильственной смертью, причем ни один другой народ не нанес ему больший урон, чем славяне. После падения Римской империи в Италии они стали первым из иноземных народов, кто овладел ей, забрав себе всю римскую славу. Именно славяне и положили конец Империи в Италии. Если Кир (Ciro) прославился покорением халдеев, Александр Великий - подчинением себе Персидского царства (de'Persi); если римлян столь превозносили за уничтожение греческой монархии, то тем большего почета и славы заслуживают славяне, положившие конец римской гордости. Оттокар (Ottocharo), называемый другими Одоакром (Odoacro), был ругом славянином (Rugiano Slauo), как в нескольких местах отмечает Вольфганг Лаций в «Переселении народов» и Альберт Кранций в своей «Вандалии».
Он был человеком высокого роста и правил царством Италии в течение пятнадцати лет. Рим в такой степени опасался его жестокости, что все население города вышло ему навстречу и приветствовало как «царя римлян», оказав славянину больше почета, чем полагалось кому-либо из смертных. Почести, оказанные Оттокару, и обширность его империи вызвали зависть у остроготов и императора Зенона (Zenone Imperatore), и они стали подстрекать Теодериха (Teoderico), царя остроготов, восстать против него. Алеманы вторглись в Италию и после трех сражений на реке По (al Pò) Теодерих сумел одержать победу и Оттокар бежал в Равенну (Rauenna), где был осажден и на третьем году осады на достойных условиях сдался. Однако из-за коварства Теодериха был, в конце концов, умерщвлен.» [1, c. 115].
⇨ Святой Руперт, небесный покровитель Зальцбурга, обосновался на месте древнеримского поселения Ювавум на рубеже 8 века н. э. Владетель Баварии подарил ему эту землю для основания монастыря. Задолго до этого на крутом горном склоне Мёнхсберга, или Горы монахов, уже селились раннехристианские отшельники. Руперт построил у ее подножия церковь и освятил ее во имя апостола Петра. На крохотном участке между церковью и склоном Мёнхсберга приютилось старое монастырское кладбище с часовней Св. Маргариты. На месте часовни некогда стояла церковь, построенная монахами-отшельниками еще до пришествия сюда святого Руперта. Они обитали в катакомбах, прорытых в горном склоне. В одной из них жил святой Максим, ученик и последователь христианского проповедника Северина. В 5 веке он принял мученическую смерть от рук герулов [2].
Мраморная плита, сохранившаяся в катакомбах «монашеской Горы» при костеле Святого Петра города Ювавум - крепости в провинции Норик (ныне Зальцбург), содержит текст, в котором Одоакр называется «королём рутенов» (русинов или русов):
«Года Божьего 477 Одоакер, король рутенов (лат. Odoacer Rex Rhutenorum), а также гепидов, готов, унгар (гуннов) и герулов, выступая против церкви Божией. Благочестивый Максим с его 50 учениками, что молились с ним в этой пещере, за исповедание веры жестоко мучен и сброшен вниз, а провинция Норикум мечом и огнём опустошена» [Anno Domini CCCCLXXVII Odoacer Rex Rhutenorum Geppidi Gothi Ungari Et Heruli contra Ecclesiam Dei Sevientes Beatum Maxidu(m) Cum Sociis Suis Quinquaginta in Hoc Speleo latitantibus ob Confessionem Fidei Trucidatos Precipitarunt Noricorum Quoque Provinciam Ferre Et Igne Demoliti Sunt].
Об этих событиях рассказывает и Мавро Орбини, когда подвластные Одоакру герулы подвергли смерти монахов-отшельников: «Видомар, или Видимир, второй король верлов (герулов), правивший у пределов Далмации, предал мученической смерти святого Максима, а с ним еще 40 христиан.» [1, с. 128].
Всегда бывает полезным читать тексты не только в переводе, но и в оригинале. Иногда даже беглого взгляда достаточно, чтобы стало ясно и понятно.
⇨ Недавно обретенный «Будинский изборник...» проливает свет на образование имени Одоакр. Читаем:
Старший (вЪлiй) же сын Бодуогната Одоаркус, или Одоарекс (суть Одоаръкусъ але ОдоарЪксъ), имел прозвище (яко наречЪнъ яко) царя Одры (царь Одъры), или (прозвище) медведя с реки Одры (аръкусъ от ръцы Одъры), потому как был весьма дюж и упитан (бо дюжь вЪльмi а тяжькъ въ пълотi).
...В год 436-й от РХ взял (поя) Бодуогнат (Бодуогънатъ) в жены дочь (въ жЪны дъщЪрь) вождя готского племени Скириана (СкiрiановЪ iже архонтъ плЪменi Готфы), и родился (родiся) у него первенец (съварахъ) Одоаркус (Одоаркусъ), который был широк в плечах и силен как медведь (шiрокъ вЪльмi въ рамЪны а крЪпкъ яко аркудЪсъ)…
Одоаркус в год 476-й от РХ взял в плен (пълЪнi) римского царя (цЪзарi рымъскы) Ромулоса Августолоса (Ромулуса Аугустулуса) и создал (сътъворi) новое (опакы - опять) царство в Риме (царъство въ РiмЪ), которое просуществовало (аже вiтаетъ) до 493 года от РХ, а потом надвинулись (прiiдутъ) на Рим новые беды (напастi пакыы): пришли (прiгърядутъ) огромные полчища (тьма вЪлiя) вестготов и вандалов (ВЪстъготъфЪ а iныя языцы iже ВанъдалЪ), ведомых их вождем Теодорихом (а съ архонътъмъ iхъ Теодорiхъмъ), и разорили Рим (а разорi Рiмъ) и убили Одоаркуса (а оуязъвi Одоаркуса), и опять началась римская междоусобица (а зача опакы оусобiе рымъское) …
…И в эти годы пришел (прiiшЪдъ) большой конец (вЪлiй конъ) великому царству Римскому (вЪлiему царъству рымъскаму), и эти земли увидят другие времена (а въ сь предЪлы прiiдутъ iныя лЪта) и другие народы (а iныя языцы), а Господь проложит (Г^дь възъдастъ) им другие жизненные пути (iныя сътЪзi вiтанiя iхъ), и по их заслугам Господу Богу (по iхъ вiнЪ къ Г^ду Богу) им и воздастся (възъдастъся iмъ же).
◆ Предложу новую гипотезу образования имени Одоакр:
Река Одра (Одер) известна под несколькими названиями на разных языках, но современные очень похожи друг на друга (нем. Oder; чеш., польск. и н.-луж. Odra, в.-луж. Wódra; кашубск. Òdra). На средневековой латыни река была известна как Od(d)era, а на латыни эпохи Возрождения - как Viadrus.
Клавдий Птолемей упоминает Одру, впадающую в море, как Οὐιαδούα (или Οὐιλδούα; латинское Viadua или Vildua).
⇨ Одоаръкусъ, Одоарк < *Одо[а]аръкусъ < *Одъ[ры]аръкусъ = Οὐιαδούα άρκος < Одъры ‛греч. Οὐιαδούα, лат. Viadua - Одер’ + аръкусъ ‛др.-греч. άρκος - медведь’ [аръкусъ от ръцы Одъры - медведь с реки Одер].
Др.-греч. άρκος, ἄρκτος, греч. αρκούδα, фин. karhu ‛медведь, нести, бык’, эст. karu, karus, юж.-эст. kahr, karh, ижор. karhu, карел. kar(a)hu, селькупск. ӄорӷ, ӄорӄы, бакск. hartz, тамил. கரடி [karaṭi], малаялам കരടി [karaṭi], перс. خرس [xers], курд. hirç, тадж. хирс, хауса kai, вьет. gấu, бурят. гyрооhэн, монг. үүрэх ‛медведь’, (с потерей начального согласного) ит. orso, лат. ursa, ursus, рум. urs, валл. arth, арм. արջ [arj], алб. ari, санскр. ऋक्ष [ṛ́kṣa], тур., азер. ayi, каз., тат. аю, узб. ayiq ‛медведь’.
⇨ ОдоарЪксъ, Одоарк < Одоа + рЪксъ < *Од[ъры]рЪксъ = греч. Οὐιαδούα, лат. Viadua ‛Одер’ + лат. Rex [рекс] ‛царь’ < Одъры ‛Одера’ + РЪксъ ‛Царь’ [ Царь (рЪксъ) Одъры ‛Одера’]. Возможно, это имя является переосмыслением созвучия с Одоаръкусъ.
⇨ 1. Odoacer, Одоакр < Odoarcer < *Odoarcus < Одоаръкусъ. В источниках встречаются различные формы написания имени: Odoacer, Odeacer, Odoarcer, Odovacar, Odovacer, Odovac и др.
или такая версия (мне она нравится больше):
⇨ 2. Odoacer, Odovacar < *Odoac[a]e[sa]r или *Odoac[aes]ar < Odoa (лат. Viadua - Одер) + Caesar ‛Кесарь, Цезарь, Царь’.
⇨ 3. Odovacer, Odoacer < *Odova + -cer (-er) = греч. Οὐιαδούα [Одова, Одоа] ‛Одер’+ -cer (-er) - Одерец, то есть житель с реки Одер. Как волжанин, дончанин, бужанин, но с германским суффиксом... Гамбург - гамбургер, бург - бюргер.
«Густынская летопись» достаточно точно передает его латинское имя Одонацеръ (лат. Odo[n]acer). Буква н - эпентеза и добавлена исключительно для удобства произношения...
◆ И как после такого скажешь, что «Будинский изборник...» подделка? Пусть кто-нибудь попробует такое выдумать! Даже самые маститые лингвисты и историки на такое не способны! Ни Зализняк, ни Рыбаков, ни Творогов... На такой идее можно защитить десяток диссертаций и без защиты стать академиком. Нет в мире таких гениальных полиглотов.
© TrueView
[1] [Orbini, Mauro. l Regno de gli Slaui hoggi corrottamente detti Schiauoni. Historia di don Mauro Orbini rauseo abbate melitense. Nella quale si vede l'origine quasi di tutti i popoli che furono della lingua slaua, con molte, & varie guerre, che fecero in Europa, Asia, & Africa ... - Pesaro: Apresso Girolamo Concordia, 1601].
---------------------------------------
[Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.].
Будинский летописец о неких словенских племенах с острова Ругена в Варяжском море
Это писание (сЪ пьсанiе) о первых словенских племенах колена Альбиса (сущiхъ от колЪна АльбисовЪ), которые живут и ныне (додънЪсь) в северных странах от реки Алабии (от Алабii - Эльбы) и до Дуная (до Iстра), и до Днепра (до СловутiчЪ) на востоке…
Еще в древности (iзъдърЪвлЪ), когда (вънЪгъда) цезарь (цЪсарь) Феодосий II, внук Феодосия Великого (ФЪодосiй Въторый iже вънучЪ ФЪодосiя ВЪлiяго - Феодосий II с 401 по 450 - император Восточной Римской империи) начал царствовать в Византии (зача царьствоватi въ РомЪяхъ на Вiзанътii), внезапно пришло (прiiдоша вънЪзаапу) от моря Варяжского (от ЪзЪрi Варяжьскаго), с острова Руген (съ оттока Руяны) на земли (на стъраны) готские и германские (Готъфъ а АлеманЪ) некое племя неизвестное (нЪкоЪ пълЪмя бЪзвъстъно), очень хищное и злое (а зЪло хыщьно а лютовЪ), и прозвались они (прозъвашася) Бодричи (бодричи), Люты и Руги (яко БодърiчЪ а ЛютовЪ а РуговЪ)…
Как сонмище саранчи (сонъмiщЪ прузiевъ), пришли на ладьях (прiспЪ на лодiяхъ) и вошли в Одру (вънiiдуть на Одъру), а их вождь Бодуогнат (гЪмонъ iхъ Бъдуогънатъ) с детьми (сыновьями?) и воинами (съ чады а воi) начали грабить (а почаша разъхыщатi), подобно голодным волкам (яко въльцi алчющЪ), и разорения устроили (а поточЪнiя чiнiтi) в землях готских и германских (въ зЪмълi готъфъскiя а алеманЪ), и дома и клети (зЪдi а кълЪтi) многие подожгли и спалили (огъньмъ палящЪ), а женщин и детей (жены а чада) забрали в плен (въ пълънъ iмаатi)...
Царь (КЪзаръ) же готский Эйрих, первенец Атаульфа (готъфъскы Эурiхъ iже съварахъ Атаульфъвъ - из родословия восточных готов - Эйрих (430-484) сын Атаульфа (401-466), внук Радагайса (374-405)) с римскими и готскими воинами (въкоупЪ с рымъскы а готъфъскы воi) начали свои земли защищать (поча зЪмълi бъронiтi) и многих мужей Бодричей и Ругов убили (БодърiчЪ а РуговЪ оуязъвiтi), но князь этих варягов (кънязь сiхъ варягъвъ), он же Бодуогнат с родом своим (а онъ же Бодуогънатъ съ родъмъ своя) пришли (прiгърядЪ) на реку Лабию (на рьцЪ Лабiе) и еще на Одру (а ешьте на Одърiе) и изгнали оттуда готов и германцев (а готъфЪ а алеманЪ iзъгънаа отсЪлЪ), и начали жить на берегах; и их роды сидят на Лабии и поныне (а поча вiтанiя на бърЪзЪхъ iхъ роды а сЪдЪ на Лабiе а суще по сь дънi), и они потомки Альбиса (а онЪ же суть чада АлбiсовЪ), а от них произошли три колена варяжских (iзъшедъ трiе колЪна варяжьскыя): это варяги-пруссы (варязi-прусi) - от старшего Пруса Поморского (от старЪйшаго Пъруса Поморъскаго), и еще варяги-русы (варязЪ-русы) - от среднего брата Руса Сиверца (сърЪдънЪго адЪльфiя Руса СiвЪръца), и еще варяги-венды (варязi-вЪнъды) - от младшего Венда Сиверца (от мЪзiна ВЪнъда СiвЪръца), а от них произошли (iзыдуть) роды варягов поморских (варязЪй поморъскiхъ), сродников ирмерских словен (iже суть прiснь а блiжiкЪ СловЪнЪмъ IрмЪрскiмъ)…
Потомки (?) же Бодуогната (чада же БодуогънатовЪ) - это варяги-ругены, что ушли (iзыдуть) с острова Руяна, или Ругена (а сь суть РугЪнь). На острове Руян (на оттокЪ же Руянь), есть храм Арконов (суща хърамiна ЯръконъвЪ), на берегу моря Варяжского (на бърЪжьЪ Ъзера Варяжьскаго), и в нем в древности (въдърЪвлЪ) жил старейший Альбис (старЪйшiй Алъбiсъ), потомок Иафета (насълЪдъкъ IафЪтовЪ), который с родом своим пришел некогда (съ родомъ своя Ъгъда прiiдуть) от гор Кавказских (от горъ РiфатовЪ) на этот Север (на сiЪ полунощiе), где морозы и лед, для проживания (на мъразiе а голъть вiтания дъля)…
Старший (вЪлiй) же сын Бодуогната Одоаркус, или Одоарекс (суть Одоаръкусъ але ОдоарЪксъ), имел прозвище (яко наречЪнъ яко) царя Одры (царь Одъры), или (прозвище) медведя с реки Одры (аръкусъ от ръцы Одъры), потому как был весьма дюж и упитан (бо дюжь вЪльмi а тяжькъ въ пълотi). И он пошел (поiдЪ) от Одры с огромным войском (съ вЪлiiмъ сънъмiщЪмъ воi) из словен, и готов, и вандалов, и вендов (от СловЪнъ а ГотъфЪ а ВанъдалЪ а ВЪнъдЪ). И пошли (поiдутъ) (они) к морю Адриатическому (къ морю Адрiю). И пришли (прiiдутъ) к Адриатическому (морю) (къ Адрiю), в год 475-й (въ лЪто 5983 от СМ) от РХ. А от этого моря (от Адрii), по приказу Одоаркуса (по вЪлЪнiямъ ОдоаръкусЪ), двинулись (поiдуть) в огромной силе (а въ сiлЪ кърЪпкой). А обрушились, как темная туча (А обруша яко тьмаа хъмара) на город Рим (на гьрадъ Рiмъ), и вошли (а вънiдутъ) в Рим в год 476-й от РХ, и цезаря Ромулоса (цЪзарi Ромулоса) взяли в плен (iмутъ въ пълънъ), и посадили его в тюрьму (въсадi Ъ въ юзiлiфЪ), где вскоре конец обрел сей Ромулос (абiе конъ обрЪтоща сь Ромулъсъ).
Одоаркус в граде Риме в год 477-й от РХ основал свое царство (зача въ лЪто 5985 царъстъвiе своЪ). И названо оно Одоаркией (а наречЪ сь Одоаръкiя), то есть (сiречь) царством Вандалов (царъстъвiе Ванъдалъ), так как сей город великий Рим (вЪлiй Рiмъ) от этого царства потерпел многие разрушения (мъногая нужьды сътъворi), и были уничтожены творения великих зодчих (а тъворЪнiя вЪлiiхъ зiжьдатЪлi iзънiчътожая)…
[Будинский список от А.Г. Велчева. 1930г. - Примеч. Н.А. Кучанского]
...В год 436-й от РХ взял (поя) Бодуогнат (Бодуогънатъ) в жены дочь (въ жЪны дъщЪрь) вождя готского племени Скириана (СкiрiановЪ iже архонтъ плЪменi Готфы), и родился (родiся) у него первенец (съварахъ) Одоаркус (Одоаркусъ), который был широк в плечах и силен как медведь (шiрокъ вЪльмi въ рамЪны а крЪпкъ яко аркудЪсъ)…
Одоаркус в год 476-й от РХ взял в плен (пълЪнi) римского царя (цЪзарi рымъскы) Ромулоса Августолоса (Ромулуса Аугустулуса) и создал (сътъворi) новое (опакы - опять) царство в Риме (царъство въ РiмЪ), которое просуществовало (аже вiтаетъ) до 493 года от РХ, а потом надвинулись (прiiдутъ) на Рим новые беды (напастi пакыы): пришли (прiгърядутъ) огромные полчища (тьма вЪлiя) вестготов и вандалов (ВЪстъготъфЪ а iныя языцы iже ВанъдалЪ), ведомых их вождем Теодорихом (а съ архонътъмъ iхъ Теодорiхъмъ), и разорили Рим (а разорi Рiмъ) и убили Одоаркуса (а оуязъвi Одоаркуса), и опять началась римская междоусобица (а зача опакы оусобiе рымъское) …
…И в эти годы пришел (прiiшЪдъ) большой конец (вЪлiй конъ) великому царству Римскому (вЪлiему царъству рымъскаму), и эти земли увидят другие времена (а въ сь предЪлы прiiдутъ iныя лЪта) и другие народы (а iныя языцы), а Господь проложит (Г^дь възъдастъ) им другие жизненные пути (iныя сътЪзi вiтанiя iхъ), и по их заслугам Господу Богу (по iхъ вiнЪ къ Г^ду Богу) им и воздастся (възъдастъся iмъ же). Аминь
[Список из Библиохранилища СвятоПечерской Лавры (СПЛ). Киев. 1929г. - Примеч. Н.А. Кучанского]
Оригинал текста:
БудiнЪцъкiй лЪтопiсьць о нЪкiiхъ пълЪмЪнЪхъ CловЪнъскiхъ аже iзыдоша съ оттока Руянi аже сущЪ въ ЪзЪрЪ а нарiцамо яко Варяжьско
СЪ пьсанiе о пълЪмЪнЪхъ пьръвыхъ СловЪнъскiхъ сущiхъ от колЪна АльбисовЪ iже вiтаютъ додънЪсь в страны полунощьныя от Алабii ръцы а до Iстра аже i до СловутiчЪ на въстокЪ...EшьтЪ iзъдърЪвлЪ вънЪгъда цЪсарь ФЪодосiй Въторый iже вънучЪ ФЪодосiя ВЪлiяго зача царьствоватi въ РомЪяхъ на Вiзанътii прiiдоша вънЪзаапу от ЪзЪрi Варяжьскаго на стъраны Готъфъ а АлеманЪ съ оттока Руяны нЪкоЪ пълЪмя бЪзвъстъно а зЪло хыщьно а лютовЪ а прозъвашася яко БодърiчЪ а ЛютовЪ а РуговЪ…А яко сонъмiщЪ прузiевъ абiе прiспЪ на лодiяхъ а вънiiдуть на Одъру а гЪмонъ iхъ Бъдуогънатъ съ чады а воi а почаша разъхыщатi яко въльцi алчющЪ а поточЪнiя чiнiтi въ зЪмълi готъфъскiя а алеманЪ а iхъ зЪдi а кълЪтi мъногы огъньмъ палящЪ а жены а чада iхъ въ пълънъ iмаатi...КЪзаръ же готъфъскы Эурiхъ iже съварахъ Атаульфъвъ въкоупЪ с рымъскы а готъфъскы воi поча зЪмълi бъронiтi а мъногая моужi БодърiчЪ а РуговЪ оуязъвiтi АцЪ кънязь сiхъ варягъвъ а онъ же Бодуогънатъ съ родъмъ своя прiгърядЪ на рьцЪ Лабiе а ешьте на Одърiе а готъфЪ а алеманЪ iзъгънаа отсЪлЪ а поча вiтанiя на бърЪзЪхъ iхъ роды а сЪдЪ на Лабiе а суще по сь дънi А онЪ же суть чада АлбiсовЪ а от нихъ iзъшедъ трiе колЪна варяжьскыя А суть варязi-прусi от старЪйшаго Пъруса Поморъскаго а ешьтЪ варязЪ-русы от сърЪдънЪго адЪльфiя Руса СiвЪръца а ешьтЪ варязi-вЪнъды от мЪзiна ВЪнъда СiвЪръца А от сiхъ iзыдуть роды варязЪй поморъскiхъ iже суть прiснь а блiжiкЪ СловЪнЪмъ IрмЪрскiмъ...
Чада же БодуогънатовЪ суть варязЪ-ругЪнЪ аже iзыдуть съ оттокЪ РуянЪ же А сь суть РугЪнь
На оттокЪ же Руянь суща хърамiна ЯръконъвЪ аже на бърЪжьЪ Ъзера Варяжьскаго А въ сЪй же хърамiне въдърЪвлЪ вiталъ старЪйшiй Алъбiсъ суть насълЪдъкъ IафЪтовЪ съ родомъ своя Ъгъда прiiдуть от горъ РiфатовЪ на сiЪ полунощiе на мъразiе а голъть вiтания дъля...
...ВЪлiй же сынъ Бодуогънатъвъ суть Одоаръкусъ але ОдоарЪксъ яко наречЪнъ яко царь Одъры але аръкусъ от ръцы Одъры бо дюжь вЪльмi а тяжькъ въ пълотi А онъ же поiдЪ от Одъры а съ вЪлiiмъ сънъмiщЪмъ воi от СловЪнъ а ГотъфЪ а ВанъдалЪ а ВЪнъдЪ А поiдутъ къ морю Адрiю А прiiдутъ къ Адрiю въ лЪто 5983 А от Адрii поiдуть по вЪлЪнiямъ ОдоаръкусЪ а въ сiлЪ кърЪпкой А обруша яко тьмаа хъмара на гьрадъ Рiмъ А вънiдутъ въ Рiмъ въ лЪто 5984 А цЪзарi Ромулоса iмутъ въ пълънъ а въсадi Ъ въ юзiлiфЪ а абiе конъ обрЪтоща сь Ромулъсъ
Одоаръкусъ же въ гърадЪ РiмЪ зача въ лЪто 5985 царъстъвiе своЪ А наречЪ сь Одоаръкiя сiречь царъстъвiе Ванъдалъ бо сЪй гърадъ вЪлiй Рiмъ мъногая нужьды сътъворi а тъворЪнiя вЪлiiхъ зiжьдатЪлi iзънiчътожая
…Аще въ лЪто 5944 поя Бодуогънатъ въ жЪны дъщЪрь СкiрiановЪ iже архонтъ плЪменi Готфы А родiся съварахъ Одоаркусъ бо шiрокъ вЪльмi въ рамЪны а крЪпкъ яко аркудЪсъ
…СЪй же Одоаркусъ въ лЪто 5984 пълЪнi цЪзарi рымъскы Ромулуса Аугустулуса А сътъворi опакы царъство въ РiмЪ аже вiтаетъ до лЪта 6001 егъда прiiдутъ къ Рiму напастi пакыы А прiгърядутъ тьма вЪлiя ВЪстъготъфЪ а iныя языцы iже ВанъдалЪ а съ архонътъмъ iхъ Теодорiхъмъ а разорi Рiмъ а оуязъвi Одоаркуса А зача опакы оусобiе рымъское
…А въ сii же лЪта прiiшЪдъ вЪлiй конъ вЪлiему царъству рымъскаму А въ сь предЪлы прiiдутъ iныя лЪта а iныя языцы а Г^дь възъдастъ iмъ iныя сътЪзi вiтанiя iхъ А по iхъ вiнЪ къ Г^ду Богу възъдастъся iмъ же
АмЪнъ
⇨ «Густынская летопись» прямым текстом называет Одоакра князем Роксоланским или Словянским (Словенским?):
«Иногды же укрѣпившися, паки презъ Дунай прехождаху и во многия лѣта царству Римскому, а потомъ и Греческому пакости творяху, якоже Tazitus и Прокопий Кесарийчикъ пишетъ. Длугошъ, нашъ лѣтописецъ, пишетъ, яко въ лѣта 476 во днѣ первого Леона, царя Греческаго, прийде Одонацеръ, князь Роксолянский, си естъ Словянский, на Римъ, и взят его, и держаше его лѣтъ 14, дондеже от Гофов побѣжденъ, изъбѣже до Равенны и тамо убит бысть. Останцы же оныхъ Роксолянъ возвратишася от Гофи и сѣдоша, идеже нынѣ Поморская земля естъ, и тамо град великий Ругию создаша».
⇨ Так в своей книге «Славянское царство...» описывает Одоакра далматинский священник Мавро Орбини, живший в Дубровницкой республике в конце XVI века:
«Когда во главе Римской империи стоял Августул, царь ругов славян (Rugiani Slaui) Оттокар (Ottocaro) овладел Италией, разорив Тревизо, Виченцу, Брешию (Treuiza, Vicenza, & Brescia) и взяв приступом Павию (Pauia). По свидетельству Сабелликуса, в то время было пролито больше римской крови, чем когда-либо после того, как Римская империя стала клониться к упадку. Другие его деяния описаны у Оттона Фрейзингского (IV, 31).
Орест и Августул погибли жалкой смертью, послужив примером того, что никому не дозволено с такой легкостью присваивать себе императорское звание. Так, примерно за два года Рим лишился двенадцати императоров, большая часть которых погибла насильственной смертью, причем ни один другой народ не нанес ему больший урон, чем славяне. После падения Римской империи в Италии они стали первым из иноземных народов, кто овладел ей, забрав себе всю римскую славу. Именно славяне и положили конец Империи в Италии. Если Кир (Ciro) прославился покорением халдеев, Александр Великий - подчинением себе Персидского царства (de'Persi); если римлян столь превозносили за уничтожение греческой монархии, то тем большего почета и славы заслуживают славяне, положившие конец римской гордости. Оттокар (Ottocharo), называемый другими Одоакром (Odoacro), был ругом славянином (Rugiano Slauo), как в нескольких местах отмечает Вольфганг Лаций в «Переселении народов» и Альберт Кранций в своей «Вандалии».
Он был человеком высокого роста и правил царством Италии в течение пятнадцати лет. Рим в такой степени опасался его жестокости, что все население города вышло ему навстречу и приветствовало как «царя римлян», оказав славянину больше почета, чем полагалось кому-либо из смертных. Почести, оказанные Оттокару, и обширность его империи вызвали зависть у остроготов и императора Зенона (Zenone Imperatore), и они стали подстрекать Теодериха (Teoderico), царя остроготов, восстать против него. Алеманы вторглись в Италию и после трех сражений на реке По (al Pò) Теодерих сумел одержать победу и Оттокар бежал в Равенну (Rauenna), где был осажден и на третьем году осады на достойных условиях сдался. Однако из-за коварства Теодериха был, в конце концов, умерщвлен.» [1, c. 115].
⇨ Святой Руперт, небесный покровитель Зальцбурга, обосновался на месте древнеримского поселения Ювавум на рубеже 8 века н. э. Владетель Баварии подарил ему эту землю для основания монастыря. Задолго до этого на крутом горном склоне Мёнхсберга, или Горы монахов, уже селились раннехристианские отшельники. Руперт построил у ее подножия церковь и освятил ее во имя апостола Петра. На крохотном участке между церковью и склоном Мёнхсберга приютилось старое монастырское кладбище с часовней Св. Маргариты. На месте часовни некогда стояла церковь, построенная монахами-отшельниками еще до пришествия сюда святого Руперта. Они обитали в катакомбах, прорытых в горном склоне. В одной из них жил святой Максим, ученик и последователь христианского проповедника Северина. В 5 веке он принял мученическую смерть от рук герулов [2].
Мраморная плита, сохранившаяся в катакомбах «монашеской Горы» при костеле Святого Петра города Ювавум - крепости в провинции Норик (ныне Зальцбург), содержит текст, в котором Одоакр называется «королём рутенов» (русинов или русов):
«Года Божьего 477 Одоакер, король рутенов (лат. Odoacer Rex Rhutenorum), а также гепидов, готов, унгар (гуннов) и герулов, выступая против церкви Божией. Благочестивый Максим с его 50 учениками, что молились с ним в этой пещере, за исповедание веры жестоко мучен и сброшен вниз, а провинция Норикум мечом и огнём опустошена» [Anno Domini CCCCLXXVII Odoacer Rex Rhutenorum Geppidi Gothi Ungari Et Heruli contra Ecclesiam Dei Sevientes Beatum Maxidu(m) Cum Sociis Suis Quinquaginta in Hoc Speleo latitantibus ob Confessionem Fidei Trucidatos Precipitarunt Noricorum Quoque Provinciam Ferre Et Igne Demoliti Sunt].
Об этих событиях рассказывает и Мавро Орбини, когда подвластные Одоакру герулы подвергли смерти монахов-отшельников: «Видомар, или Видимир, второй король верлов (герулов), правивший у пределов Далмации, предал мученической смерти святого Максима, а с ним еще 40 христиан.» [1, с. 128].
Всегда бывает полезным читать тексты не только в переводе, но и в оригинале. Иногда даже беглого взгляда достаточно, чтобы стало ясно и понятно.
⇨ Недавно обретенный «Будинский изборник...» проливает свет на образование имени Одоакр. Читаем:
Старший (вЪлiй) же сын Бодуогната Одоаркус, или Одоарекс (суть Одоаръкусъ але ОдоарЪксъ), имел прозвище (яко наречЪнъ яко) царя Одры (царь Одъры), или (прозвище) медведя с реки Одры (аръкусъ от ръцы Одъры), потому как был весьма дюж и упитан (бо дюжь вЪльмi а тяжькъ въ пълотi).
...В год 436-й от РХ взял (поя) Бодуогнат (Бодуогънатъ) в жены дочь (въ жЪны дъщЪрь) вождя готского племени Скириана (СкiрiановЪ iже архонтъ плЪменi Готфы), и родился (родiся) у него первенец (съварахъ) Одоаркус (Одоаркусъ), который был широк в плечах и силен как медведь (шiрокъ вЪльмi въ рамЪны а крЪпкъ яко аркудЪсъ)…
Одоаркус в год 476-й от РХ взял в плен (пълЪнi) римского царя (цЪзарi рымъскы) Ромулоса Августолоса (Ромулуса Аугустулуса) и создал (сътъворi) новое (опакы - опять) царство в Риме (царъство въ РiмЪ), которое просуществовало (аже вiтаетъ) до 493 года от РХ, а потом надвинулись (прiiдутъ) на Рим новые беды (напастi пакыы): пришли (прiгърядутъ) огромные полчища (тьма вЪлiя) вестготов и вандалов (ВЪстъготъфЪ а iныя языцы iже ВанъдалЪ), ведомых их вождем Теодорихом (а съ архонътъмъ iхъ Теодорiхъмъ), и разорили Рим (а разорi Рiмъ) и убили Одоаркуса (а оуязъвi Одоаркуса), и опять началась римская междоусобица (а зача опакы оусобiе рымъское) …
…И в эти годы пришел (прiiшЪдъ) большой конец (вЪлiй конъ) великому царству Римскому (вЪлiему царъству рымъскаму), и эти земли увидят другие времена (а въ сь предЪлы прiiдутъ iныя лЪта) и другие народы (а iныя языцы), а Господь проложит (Г^дь възъдастъ) им другие жизненные пути (iныя сътЪзi вiтанiя iхъ), и по их заслугам Господу Богу (по iхъ вiнЪ къ Г^ду Богу) им и воздастся (възъдастъся iмъ же).
◆ Предложу новую гипотезу образования имени Одоакр:
Река Одра (Одер) известна под несколькими названиями на разных языках, но современные очень похожи друг на друга (нем. Oder; чеш., польск. и н.-луж. Odra, в.-луж. Wódra; кашубск. Òdra). На средневековой латыни река была известна как Od(d)era, а на латыни эпохи Возрождения - как Viadrus.
Клавдий Птолемей упоминает Одру, впадающую в море, как Οὐιαδούα (или Οὐιλδούα; латинское Viadua или Vildua).
⇨ Одоаръкусъ, Одоарк < *Одо[а]аръкусъ < *Одъ[ры]аръкусъ = Οὐιαδούα άρκος < Одъры ‛греч. Οὐιαδούα, лат. Viadua - Одер’ + аръкусъ ‛др.-греч. άρκος - медведь’ [аръкусъ от ръцы Одъры - медведь с реки Одер].
Др.-греч. άρκος, ἄρκτος, греч. αρκούδα, фин. karhu ‛медведь, нести, бык’, эст. karu, karus, юж.-эст. kahr, karh, ижор. karhu, карел. kar(a)hu, селькупск. ӄорӷ, ӄорӄы, бакск. hartz, тамил. கரடி [karaṭi], малаялам കരടി [karaṭi], перс. خرس [xers], курд. hirç, тадж. хирс, хауса kai, вьет. gấu, бурят. гyрооhэн, монг. үүрэх ‛медведь’, (с потерей начального согласного) ит. orso, лат. ursa, ursus, рум. urs, валл. arth, арм. արջ [arj], алб. ari, санскр. ऋक्ष [ṛ́kṣa], тур., азер. ayi, каз., тат. аю, узб. ayiq ‛медведь’.
⇨ ОдоарЪксъ, Одоарк < Одоа + рЪксъ < *Од[ъры]рЪксъ = греч. Οὐιαδούα, лат. Viadua ‛Одер’ + лат. Rex [рекс] ‛царь’ < Одъры ‛Одера’ + РЪксъ ‛Царь’ [ Царь (рЪксъ) Одъры ‛Одера’]. Возможно, это имя является переосмыслением созвучия с Одоаръкусъ.
⇨ 1. Odoacer, Одоакр < Odoarcer < *Odoarcus < Одоаръкусъ. В источниках встречаются различные формы написания имени: Odoacer, Odeacer, Odoarcer, Odovacar, Odovacer, Odovac и др.
или такая версия (мне она нравится больше):
⇨ 2. Odoacer, Odovacar < *Odoac[a]e[sa]r или *Odoac[aes]ar < Odoa (лат. Viadua - Одер) + Caesar ‛Кесарь, Цезарь, Царь’.
⇨ 3. Odovacer, Odoacer < *Odova + -cer (-er) = греч. Οὐιαδούα [Одова, Одоа] ‛Одер’+ -cer (-er) - Одерец, то есть житель с реки Одер. Как волжанин, дончанин, бужанин, но с германским суффиксом... Гамбург - гамбургер, бург - бюргер.
«Густынская летопись» достаточно точно передает его латинское имя Одонацеръ (лат. Odo[n]acer). Буква н - эпентеза и добавлена исключительно для удобства произношения...
◆ И как после такого скажешь, что «Будинский изборник...» подделка? Пусть кто-нибудь попробует такое выдумать! Даже самые маститые лингвисты и историки на такое не способны! Ни Зализняк, ни Рыбаков, ни Творогов... На такой идее можно защитить десяток диссертаций и без защиты стать академиком. Нет в мире таких гениальных полиглотов.
© TrueView
[1] [Orbini, Mauro. l Regno de gli Slaui hoggi corrottamente detti Schiauoni. Historia di don Mauro Orbini rauseo abbate melitense. Nella quale si vede l'origine quasi di tutti i popoli che furono della lingua slaua, con molte, & varie guerre, che fecero in Europa, Asia, & Africa ... - Pesaro: Apresso Girolamo Concordia, 1601].
---------------------------------------
[Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.].
Будинский летописец о неких словенских племенах с острова Ругена в Варяжском море
Это писание (сЪ пьсанiе) о первых словенских племенах колена Альбиса (сущiхъ от колЪна АльбисовЪ), которые живут и ныне (додънЪсь) в северных странах от реки Алабии (от Алабii - Эльбы) и до Дуная (до Iстра), и до Днепра (до СловутiчЪ) на востоке…
Еще в древности (iзъдърЪвлЪ), когда (вънЪгъда) цезарь (цЪсарь) Феодосий II, внук Феодосия Великого (ФЪодосiй Въторый iже вънучЪ ФЪодосiя ВЪлiяго - Феодосий II с 401 по 450 - император Восточной Римской империи) начал царствовать в Византии (зача царьствоватi въ РомЪяхъ на Вiзанътii), внезапно пришло (прiiдоша вънЪзаапу) от моря Варяжского (от ЪзЪрi Варяжьскаго), с острова Руген (съ оттока Руяны) на земли (на стъраны) готские и германские (Готъфъ а АлеманЪ) некое племя неизвестное (нЪкоЪ пълЪмя бЪзвъстъно), очень хищное и злое (а зЪло хыщьно а лютовЪ), и прозвались они (прозъвашася) Бодричи (бодричи), Люты и Руги (яко БодърiчЪ а ЛютовЪ а РуговЪ)…
Как сонмище саранчи (сонъмiщЪ прузiевъ), пришли на ладьях (прiспЪ на лодiяхъ) и вошли в Одру (вънiiдуть на Одъру), а их вождь Бодуогнат (гЪмонъ iхъ Бъдуогънатъ) с детьми (сыновьями?) и воинами (съ чады а воi) начали грабить (а почаша разъхыщатi), подобно голодным волкам (яко въльцi алчющЪ), и разорения устроили (а поточЪнiя чiнiтi) в землях готских и германских (въ зЪмълi готъфъскiя а алеманЪ), и дома и клети (зЪдi а кълЪтi) многие подожгли и спалили (огъньмъ палящЪ), а женщин и детей (жены а чада) забрали в плен (въ пълънъ iмаатi)...
Царь (КЪзаръ) же готский Эйрих, первенец Атаульфа (готъфъскы Эурiхъ iже съварахъ Атаульфъвъ - из родословия восточных готов - Эйрих (430-484) сын Атаульфа (401-466), внук Радагайса (374-405)) с римскими и готскими воинами (въкоупЪ с рымъскы а готъфъскы воi) начали свои земли защищать (поча зЪмълi бъронiтi) и многих мужей Бодричей и Ругов убили (БодърiчЪ а РуговЪ оуязъвiтi), но князь этих варягов (кънязь сiхъ варягъвъ), он же Бодуогнат с родом своим (а онъ же Бодуогънатъ съ родъмъ своя) пришли (прiгърядЪ) на реку Лабию (на рьцЪ Лабiе) и еще на Одру (а ешьте на Одърiе) и изгнали оттуда готов и германцев (а готъфЪ а алеманЪ iзъгънаа отсЪлЪ), и начали жить на берегах; и их роды сидят на Лабии и поныне (а поча вiтанiя на бърЪзЪхъ iхъ роды а сЪдЪ на Лабiе а суще по сь дънi), и они потомки Альбиса (а онЪ же суть чада АлбiсовЪ), а от них произошли три колена варяжских (iзъшедъ трiе колЪна варяжьскыя): это варяги-пруссы (варязi-прусi) - от старшего Пруса Поморского (от старЪйшаго Пъруса Поморъскаго), и еще варяги-русы (варязЪ-русы) - от среднего брата Руса Сиверца (сърЪдънЪго адЪльфiя Руса СiвЪръца), и еще варяги-венды (варязi-вЪнъды) - от младшего Венда Сиверца (от мЪзiна ВЪнъда СiвЪръца), а от них произошли (iзыдуть) роды варягов поморских (варязЪй поморъскiхъ), сродников ирмерских словен (iже суть прiснь а блiжiкЪ СловЪнЪмъ IрмЪрскiмъ)…
Потомки (?) же Бодуогната (чада же БодуогънатовЪ) - это варяги-ругены, что ушли (iзыдуть) с острова Руяна, или Ругена (а сь суть РугЪнь). На острове Руян (на оттокЪ же Руянь), есть храм Арконов (суща хърамiна ЯръконъвЪ), на берегу моря Варяжского (на бърЪжьЪ Ъзера Варяжьскаго), и в нем в древности (въдърЪвлЪ) жил старейший Альбис (старЪйшiй Алъбiсъ), потомок Иафета (насълЪдъкъ IафЪтовЪ), который с родом своим пришел некогда (съ родомъ своя Ъгъда прiiдуть) от гор Кавказских (от горъ РiфатовЪ) на этот Север (на сiЪ полунощiе), где морозы и лед, для проживания (на мъразiе а голъть вiтания дъля)…
Старший (вЪлiй) же сын Бодуогната Одоаркус, или Одоарекс (суть Одоаръкусъ але ОдоарЪксъ), имел прозвище (яко наречЪнъ яко) царя Одры (царь Одъры), или (прозвище) медведя с реки Одры (аръкусъ от ръцы Одъры), потому как был весьма дюж и упитан (бо дюжь вЪльмi а тяжькъ въ пълотi). И он пошел (поiдЪ) от Одры с огромным войском (съ вЪлiiмъ сънъмiщЪмъ воi) из словен, и готов, и вандалов, и вендов (от СловЪнъ а ГотъфЪ а ВанъдалЪ а ВЪнъдЪ). И пошли (поiдутъ) (они) к морю Адриатическому (къ морю Адрiю). И пришли (прiiдутъ) к Адриатическому (морю) (къ Адрiю), в год 475-й (въ лЪто 5983 от СМ) от РХ. А от этого моря (от Адрii), по приказу Одоаркуса (по вЪлЪнiямъ ОдоаръкусЪ), двинулись (поiдуть) в огромной силе (а въ сiлЪ кърЪпкой). А обрушились, как темная туча (А обруша яко тьмаа хъмара) на город Рим (на гьрадъ Рiмъ), и вошли (а вънiдутъ) в Рим в год 476-й от РХ, и цезаря Ромулоса (цЪзарi Ромулоса) взяли в плен (iмутъ въ пълънъ), и посадили его в тюрьму (въсадi Ъ въ юзiлiфЪ), где вскоре конец обрел сей Ромулос (абiе конъ обрЪтоща сь Ромулъсъ).
Одоаркус в граде Риме в год 477-й от РХ основал свое царство (зача въ лЪто 5985 царъстъвiе своЪ). И названо оно Одоаркией (а наречЪ сь Одоаръкiя), то есть (сiречь) царством Вандалов (царъстъвiе Ванъдалъ), так как сей город великий Рим (вЪлiй Рiмъ) от этого царства потерпел многие разрушения (мъногая нужьды сътъворi), и были уничтожены творения великих зодчих (а тъворЪнiя вЪлiiхъ зiжьдатЪлi iзънiчътожая)…
[Будинский список от А.Г. Велчева. 1930г. - Примеч. Н.А. Кучанского]
...В год 436-й от РХ взял (поя) Бодуогнат (Бодуогънатъ) в жены дочь (въ жЪны дъщЪрь) вождя готского племени Скириана (СкiрiановЪ iже архонтъ плЪменi Готфы), и родился (родiся) у него первенец (съварахъ) Одоаркус (Одоаркусъ), который был широк в плечах и силен как медведь (шiрокъ вЪльмi въ рамЪны а крЪпкъ яко аркудЪсъ)…
Одоаркус в год 476-й от РХ взял в плен (пълЪнi) римского царя (цЪзарi рымъскы) Ромулоса Августолоса (Ромулуса Аугустулуса) и создал (сътъворi) новое (опакы - опять) царство в Риме (царъство въ РiмЪ), которое просуществовало (аже вiтаетъ) до 493 года от РХ, а потом надвинулись (прiiдутъ) на Рим новые беды (напастi пакыы): пришли (прiгърядутъ) огромные полчища (тьма вЪлiя) вестготов и вандалов (ВЪстъготъфЪ а iныя языцы iже ВанъдалЪ), ведомых их вождем Теодорихом (а съ архонътъмъ iхъ Теодорiхъмъ), и разорили Рим (а разорi Рiмъ) и убили Одоаркуса (а оуязъвi Одоаркуса), и опять началась римская междоусобица (а зача опакы оусобiе рымъское) …
…И в эти годы пришел (прiiшЪдъ) большой конец (вЪлiй конъ) великому царству Римскому (вЪлiему царъству рымъскаму), и эти земли увидят другие времена (а въ сь предЪлы прiiдутъ iныя лЪта) и другие народы (а iныя языцы), а Господь проложит (Г^дь възъдастъ) им другие жизненные пути (iныя сътЪзi вiтанiя iхъ), и по их заслугам Господу Богу (по iхъ вiнЪ къ Г^ду Богу) им и воздастся (възъдастъся iмъ же). Аминь
[Список из Библиохранилища СвятоПечерской Лавры (СПЛ). Киев. 1929г. - Примеч. Н.А. Кучанского]
Оригинал текста:
БудiнЪцъкiй лЪтопiсьць о нЪкiiхъ пълЪмЪнЪхъ CловЪнъскiхъ аже iзыдоша съ оттока Руянi аже сущЪ въ ЪзЪрЪ а нарiцамо яко Варяжьско
СЪ пьсанiе о пълЪмЪнЪхъ пьръвыхъ СловЪнъскiхъ сущiхъ от колЪна АльбисовЪ iже вiтаютъ додънЪсь в страны полунощьныя от Алабii ръцы а до Iстра аже i до СловутiчЪ на въстокЪ...EшьтЪ iзъдърЪвлЪ вънЪгъда цЪсарь ФЪодосiй Въторый iже вънучЪ ФЪодосiя ВЪлiяго зача царьствоватi въ РомЪяхъ на Вiзанътii прiiдоша вънЪзаапу от ЪзЪрi Варяжьскаго на стъраны Готъфъ а АлеманЪ съ оттока Руяны нЪкоЪ пълЪмя бЪзвъстъно а зЪло хыщьно а лютовЪ а прозъвашася яко БодърiчЪ а ЛютовЪ а РуговЪ…А яко сонъмiщЪ прузiевъ абiе прiспЪ на лодiяхъ а вънiiдуть на Одъру а гЪмонъ iхъ Бъдуогънатъ съ чады а воi а почаша разъхыщатi яко въльцi алчющЪ а поточЪнiя чiнiтi въ зЪмълi готъфъскiя а алеманЪ а iхъ зЪдi а кълЪтi мъногы огъньмъ палящЪ а жены а чада iхъ въ пълънъ iмаатi...КЪзаръ же готъфъскы Эурiхъ iже съварахъ Атаульфъвъ въкоупЪ с рымъскы а готъфъскы воi поча зЪмълi бъронiтi а мъногая моужi БодърiчЪ а РуговЪ оуязъвiтi АцЪ кънязь сiхъ варягъвъ а онъ же Бодуогънатъ съ родъмъ своя прiгърядЪ на рьцЪ Лабiе а ешьте на Одърiе а готъфЪ а алеманЪ iзъгънаа отсЪлЪ а поча вiтанiя на бърЪзЪхъ iхъ роды а сЪдЪ на Лабiе а суще по сь дънi А онЪ же суть чада АлбiсовЪ а от нихъ iзъшедъ трiе колЪна варяжьскыя А суть варязi-прусi от старЪйшаго Пъруса Поморъскаго а ешьтЪ варязЪ-русы от сърЪдънЪго адЪльфiя Руса СiвЪръца а ешьтЪ варязi-вЪнъды от мЪзiна ВЪнъда СiвЪръца А от сiхъ iзыдуть роды варязЪй поморъскiхъ iже суть прiснь а блiжiкЪ СловЪнЪмъ IрмЪрскiмъ...
Чада же БодуогънатовЪ суть варязЪ-ругЪнЪ аже iзыдуть съ оттокЪ РуянЪ же А сь суть РугЪнь
На оттокЪ же Руянь суща хърамiна ЯръконъвЪ аже на бърЪжьЪ Ъзера Варяжьскаго А въ сЪй же хърамiне въдърЪвлЪ вiталъ старЪйшiй Алъбiсъ суть насълЪдъкъ IафЪтовЪ съ родомъ своя Ъгъда прiiдуть от горъ РiфатовЪ на сiЪ полунощiе на мъразiе а голъть вiтания дъля...
...ВЪлiй же сынъ Бодуогънатъвъ суть Одоаръкусъ але ОдоарЪксъ яко наречЪнъ яко царь Одъры але аръкусъ от ръцы Одъры бо дюжь вЪльмi а тяжькъ въ пълотi А онъ же поiдЪ от Одъры а съ вЪлiiмъ сънъмiщЪмъ воi от СловЪнъ а ГотъфЪ а ВанъдалЪ а ВЪнъдЪ А поiдутъ къ морю Адрiю А прiiдутъ къ Адрiю въ лЪто 5983 А от Адрii поiдуть по вЪлЪнiямъ ОдоаръкусЪ а въ сiлЪ кърЪпкой А обруша яко тьмаа хъмара на гьрадъ Рiмъ А вънiдутъ въ Рiмъ въ лЪто 5984 А цЪзарi Ромулоса iмутъ въ пълънъ а въсадi Ъ въ юзiлiфЪ а абiе конъ обрЪтоща сь Ромулъсъ
Одоаръкусъ же въ гърадЪ РiмЪ зача въ лЪто 5985 царъстъвiе своЪ А наречЪ сь Одоаръкiя сiречь царъстъвiе Ванъдалъ бо сЪй гърадъ вЪлiй Рiмъ мъногая нужьды сътъворi а тъворЪнiя вЪлiiхъ зiжьдатЪлi iзънiчътожая
…Аще въ лЪто 5944 поя Бодуогънатъ въ жЪны дъщЪрь СкiрiановЪ iже архонтъ плЪменi Готфы А родiся съварахъ Одоаркусъ бо шiрокъ вЪльмi въ рамЪны а крЪпкъ яко аркудЪсъ
…СЪй же Одоаркусъ въ лЪто 5984 пълЪнi цЪзарi рымъскы Ромулуса Аугустулуса А сътъворi опакы царъство въ РiмЪ аже вiтаетъ до лЪта 6001 егъда прiiдутъ къ Рiму напастi пакыы А прiгърядутъ тьма вЪлiя ВЪстъготъфЪ а iныя языцы iже ВанъдалЪ а съ архонътъмъ iхъ Теодорiхъмъ а разорi Рiмъ а оуязъвi Одоаркуса А зача опакы оусобiе рымъское
…А въ сii же лЪта прiiшЪдъ вЪлiй конъ вЪлiему царъству рымъскаму А въ сь предЪлы прiiдутъ iныя лЪта а iныя языцы а Г^дь възъдастъ iмъ iныя сътЪзi вiтанiя iхъ А по iхъ вiнЪ къ Г^ду Богу възъдастъся iмъ же
АмЪнъ