Арсо побеждава окостник
по народни приказки и вярвания
Първа част. Тайнствена сила.
Отново в царството на Семьон Борисович настъпило спокойствие. Всички се занимавали със своите си работи: пастирите пасели стадата, градинарите наглеждали градините си, учителите обучавали учениците си, князете усъвършенствали занаятите си, философите организирали диспути.
На диспутите присъствал и Майло, но сякаш той не бил същия - прям и нетърпелив. Слушал разсеяно темата на поредния диспут, но се виждало, че други мисли го вълнуват. Сякаш детското безгрижие бавно напускало младежа, за да направи място на зрелостта. След преживяното от братята Тейлор, Майло си дал сметка каква отговорност лежи на плещите му - да наследи царството на баща си. Бедата била, че Майло никак не бил сигурен, че може да наследи музикалния занаят на Семьон Борисович. Разбира се той получил известно музикално образование и свирил за кратко, но не в оркестъра, а с пастирите на кавал. Обучавали го и дворцовите поети, но и тук не може да се каже, че достигнал големи постижения. Майло бил все по-объркан и тревожен за своето бъдеще, защото никак не можел да намери отговор на дилемата: дали да следва дълга си, макар това да го лиши от известно удовлетворение или да последва зова на сърцето си, но с това да нарани баща си, а може би и поданиците на царството.
Поредната тема на философски диспут била темата за едно странно явление в чуждите царства. Вече се носела мълвата за проявите на тайнствена сила, невидима за човешкото око, но създаваща голям безпорядък и беди. Хората в царството на Семьон Брисович вече шушукали на всеки ъгъл за нея и невероятните и проявления. Например, как в едно от съседните царства цяло стадо на най-добрия пастир изчезнало безследно или пък, как оставените пръстени в менче под лунна светлина от царски дъщери в друго царство изчезнали също безследно. А какво мислели философите на Семьон Борисович за тези събития? Едни смятали, че това са врели-некипели, защото нищо в този свят не изчезва безследно, а само се превръща в нещо друго. Други вярвали в съществуването на магия, но не можели да определят на каква магия са проявление тези събития - бяла или черна. Трети мислели, че това е наказание за греховете извършени в тези царства и за това нищо не може да им помогне, освен разкаяние. Ламарг, както се очаква, бил сигурен, че и това е дяволска намеса. Неговите опасения били големи пред вид трите косъма, които се съхранявали във Философската школа и очаквал, че подобни беди могат да сполетят и Семьон Борисович. Самият цар нервно потропвал с пръсти по облегалката на трона си, но щом чул изявлението на Ламарг мигом изписал наполовина неодобрително, наполовина одобрително, възмутително, но все пак уважително изображение на лицето си. И докато Майло унесено гледал към прозореца на залата, а Семьон Борисович тъкмо отварял уста, за да каже нещо, в залата за диспути влетял Арсо, доста развълнуван. Току що пристигнал куриер от царството, където изчезнало стадото, за да му съобщят, че навярно то е нападнато от невиждан звяр, защото са намерили кървави следи и остатъци от кожа и кости. И тъй като Арсо се славел като най-добър ловец сред съседните царства, първо него бяха дошли да молят за помощ.
Арсо съобщил, че е готов и не трябва да се бави повече и ще тръгне веднага за съседната страна.
В този момент Майло се сепнал от унеса си и собствените си тревоги и щом чул, че ще има нова експедиция, веднага пожелал да се включи в нея. Ламарг категорично се възпротивил, но Семьон Борисович, бидейки твърде демократичен му разрешил. Защото, както напомнил той, един истински цар преди всичко си остава ловец на страшни чудовища, нещо в което той сам се пробвал някога, макар в известен смисъл неуспешно. А може би не?
Нямало време за губене и трябвало бързо да се приготвят за път. Майло разбира се взел своите безценни магически предмети - перата и люспите. Но арсеналът на Арсо бил доста по-богат и странен. Той извадил от старинен сандък, намиращ се в неговия малък палат, остра и извита сабя и малка двойна брадвичка с две остриета. Освен това той приготвил една малка глинена стомна пълна с бистра специална вода и гърне с мед. Водата и медът се добивали по следния начин. Всяка година през лятото на определена дата трите сестри на Майло и техните съпрузи отивали в тъмната гора до дървото с малкото поточе, където за първи път седнал да си почине Семьон Борисович и където излязъл големият мечок. Всяка година поточето пресъхвало и трите двойки устройвали пикник край него с различни лакомства. Оставали да пренощуват там, а на сутринта поточето отново бликало. Валя пълнела всякакви съдини с прясната и по нейно мнение лековита вода. В една хралупа на дървото диви пчели събирали мед и Даша събирал от този мед в малки гърненца, който се използвал само в най-тежки случаи. Освен това всички усърдно беряли една билка наречена марянец, която в този период обилно покривала поляната.
Всичко било натоварено в куриерския омнибус и преди нашите герои да се качат в него, Валя им поставила в джобовете по един стрък марянец. Така екипирани Арсо и Майло потеглили към ново предизвикателство.
И докато това се случвало в царството на Семьон Борисович, в далечната Сребърна планина също произлезли някои събития. Спомняме си, че синът на Ламарг станал Пазител на тази планина. Изминали много години и той служел усърдно на царицата и един ден почуствал силна носталгия. Спомнил си за мъката на своя баща и за тяхната раздяла. Приискало му се в този миг да види баща си и да го прегърне. Затова той помолил царицата да му помогне да стори това. Царицата се съгласила но му казала:
- Ти беше верен мой служител и аз ще те пусна да видиш баща си. Но помни, имаш време само един месец да сториш това. Ако не се върнеш до един месец ще умреш, а аз трябва да търся нов пазител на планината. Освен това на никого, дори и на баща си не трябва да разказваш нито за планината, нито за мен. В противен случай ще те постигне същото наказание. Вземи тази червена кутия. В нея има 12 свещи. Ако ти потрябва нещо, извади една свещ и я запали.
И така синът на Ламарг стигнал до скалата, произнесъл думите „Шуиймале, отвори се!“, а след като излязъл, затворил скалата като произнесъл „Шуиймале, затвори се!“. Тъй като носил много скъпи и блестящи дрехи, се страхувал, че може да привлече внимание, той решил да ги смени. В първото село, в което пристигнал си купил обикновени дрехи на търговец, облякъл ги, а своите скрил под един камък край пътя. Така преоблечен тръгнал към бащиния дом.