Головоломка
Все, подписываю отвѣты.
1 Всеки със свой аршин мери. - Всякъ на свой аршинъ мѣритъ.
2 Гарван гарвану око не вади. - Воронъ ворону глазъ не выклюетъ. (въ болг. - наст. вр.)
3 Ден година храни. - (Весеннiй) день годъ кормитъ.
4 Една птичка пролет не прави. - Одна ласточка весны не дѣлаетъ. (ну да, птичка)
5 Желязото се кове дорде е горещо. - Куй желѣзо, пока горячо. (въ болг. изъявительное: "желѣзо куютъ...")
6 Когато атовете се ритат магаретата страдат. - Паны дерутся, а у холоповъ чубы трещатъ. (въ болг. - кони лягаются, ослы страдаютъ)
7 Който се страхува от мечки да не ходи в гората. - Волковъ бояться, въ лѣсъ не ходить (въ болг. - медвѣдей).
8 Кръвта вода не става. - Кровь не вода/не водица. (въ болг. «водой не становится»).
9 Кучетата лаят, керванът си върви. - Собаки лают, караванъ идетъ.
10 Който не работи не трябва да яде. - Кто не работаетъ, тотъ не ѣстъ. («не долженъ ѣсть», «пусть не ѣстъ»).
11 Каквото посее човек това ще и да пожъне. - Что посѣешь, то и пожнешь. (ну да, «что человѣкъ посѣетъ…»)
12 Клин клин избива. - Клин клиномъ вышибаютъ. (въ болг. «клин клин выбиваетъ»).
13 Като няма ум да са здрави краката. - Дурная голова ногамъ покою не даетъ. (въ болг. - «Нѣтъ ума, такъ пусть ноги будутъ крепкiя»)
14 Който плаща той и поръчва музиката. - Кто платитъ, тотъ и заказываетъ музыку.
15 Който се смее последен се смее най-добре. - Хорошо смѣетъся тотъ, кто смѣется послѣднимъ. («… тотъ смѣется лучше всѣхъ»)
16 Крушата не пада по-далече от дървото. - Яблочко отъ яблони далеко не падаетъ. (въ болг. - груша).
17 Много баби - хилаво бебе. - У семи нянекъ дитя безъ глазу. («Много бабушекъ - младенецъ хилый»)
18 Мълчанието е злато. - Молчание - золото. (интересно, есть ли у болгаръ первая половина.)
19 Нищо ново под слънцето. - Нѣтъ ничего новаго подъ солнцемъ.
20 Не сечи клона, на който седиш. - Не руби сукъ, на которомъ сидишь.
21 Никой не е по-голям от хляба. - Хлѣбъ - всему голова. (болг. «Никто не больше/главнѣе хлѣба»)
22 Пилците се броят наесен. - Цыплятъ по осени считаютъ.
23 По дрехите посрещат, по акъла изпращат. - По одежкѣ встрѣчаютъ, по уму провожаютъ.
24 Приятел в нужда се познава. - Другъ познается въ бѣдѣ. (болг. «въ нуждѣ»)
25 С питане и до Цариград се стига. - Языкъ до Кiева доведетъ. («Съ помощью разспросовъ и до Царьграда доходятъ»)
26 Срещу ръжен не се рита. - Противъ рожна не попрешь.
27 Старата любов ръжда не хваща. - Старая любовь не ржавѣетъ.
28 Три пъти мери, един път режи. - Семь разъ отмѣрь, одинъ разъ отрѣжь. (ну да, три)
29 Утрото е по-мъдро от вечерта. - Утро вечера мудренѣе.
30 На харизан кон зъбите не се гледат. - Дареному коню въ зубы не смотрятъ.
31 Царя дава, пъдаря не дава. - Жалуетъ царь, да не жалуетъ псарь.
1 Всеки със свой аршин мери. - Всякъ на свой аршинъ мѣритъ.
2 Гарван гарвану око не вади. - Воронъ ворону глазъ не выклюетъ. (въ болг. - наст. вр.)
3 Ден година храни. - (Весеннiй) день годъ кормитъ.
4 Една птичка пролет не прави. - Одна ласточка весны не дѣлаетъ. (ну да, птичка)
5 Желязото се кове дорде е горещо. - Куй желѣзо, пока горячо. (въ болг. изъявительное: "желѣзо куютъ...")
6 Когато атовете се ритат магаретата страдат. - Паны дерутся, а у холоповъ чубы трещатъ. (въ болг. - кони лягаются, ослы страдаютъ)
7 Който се страхува от мечки да не ходи в гората. - Волковъ бояться, въ лѣсъ не ходить (въ болг. - медвѣдей).
8 Кръвта вода не става. - Кровь не вода/не водица. (въ болг. «водой не становится»).
9 Кучетата лаят, керванът си върви. - Собаки лают, караванъ идетъ.
10 Който не работи не трябва да яде. - Кто не работаетъ, тотъ не ѣстъ. («не долженъ ѣсть», «пусть не ѣстъ»).
11 Каквото посее човек това ще и да пожъне. - Что посѣешь, то и пожнешь. (ну да, «что человѣкъ посѣетъ…»)
12 Клин клин избива. - Клин клиномъ вышибаютъ. (въ болг. «клин клин выбиваетъ»).
13 Като няма ум да са здрави краката. - Дурная голова ногамъ покою не даетъ. (въ болг. - «Нѣтъ ума, такъ пусть ноги будутъ крепкiя»)
14 Който плаща той и поръчва музиката. - Кто платитъ, тотъ и заказываетъ музыку.
15 Който се смее последен се смее най-добре. - Хорошо смѣетъся тотъ, кто смѣется послѣднимъ. («… тотъ смѣется лучше всѣхъ»)
16 Крушата не пада по-далече от дървото. - Яблочко отъ яблони далеко не падаетъ. (въ болг. - груша).
17 Много баби - хилаво бебе. - У семи нянекъ дитя безъ глазу. («Много бабушекъ - младенецъ хилый»)
18 Мълчанието е злато. - Молчание - золото. (интересно, есть ли у болгаръ первая половина.)
19 Нищо ново под слънцето. - Нѣтъ ничего новаго подъ солнцемъ.
20 Не сечи клона, на който седиш. - Не руби сукъ, на которомъ сидишь.
21 Никой не е по-голям от хляба. - Хлѣбъ - всему голова. (болг. «Никто не больше/главнѣе хлѣба»)
22 Пилците се броят наесен. - Цыплятъ по осени считаютъ.
23 По дрехите посрещат, по акъла изпращат. - По одежкѣ встрѣчаютъ, по уму провожаютъ.
24 Приятел в нужда се познава. - Другъ познается въ бѣдѣ. (болг. «въ нуждѣ»)
25 С питане и до Цариград се стига. - Языкъ до Кiева доведетъ. («Съ помощью разспросовъ и до Царьграда доходятъ»)
26 Срещу ръжен не се рита. - Противъ рожна не попрешь.
27 Старата любов ръжда не хваща. - Старая любовь не ржавѣетъ.
28 Три пъти мери, един път режи. - Семь разъ отмѣрь, одинъ разъ отрѣжь. (ну да, три)
29 Утрото е по-мъдро от вечерта. - Утро вечера мудренѣе.
30 На харизан кон зъбите не се гледат. - Дареному коню въ зубы не смотрятъ.
31 Царя дава, пъдаря не дава. - Жалуетъ царь, да не жалуетъ псарь.