Полумаратон Варна, 2022
Вчера тичах полумаратон във Варна. Невероятен град, толкова красиво море със ситен пясък като прах. В Турция не е такъв ситен пясъкът.
Записах се на полумаратон, а не на цял, понеже искам да се подобрявам, искам да отида пак на 42км, когато мога да го изтичам за 3,10-3,15. Сега, ако тичах, щях пак да съм четвърта или трета и да спечеля награда, но пак щеше да е за 3ч20мин, а желая да бъде по-добре. Зная, че има жени, които тичат всеки път 42 км и всеки път за едно и също време.
А освен това искам да си подобря времето в 21км. Искам да го измина за 1,29 до края на годината някой ден. Вчера успях да го изтичам за 1.34.06, най-доброто ми време досега. Нямаше елитни спортистки на тичанията, само едно момиче в 42та км. В 10км и 21км елитни нямаше и така се наредих трета в генералната класация на 42км. Страшно съм доволна, имаше и награда 200лв, за което също много се радвам.
Погледнах имената преди това кои жени ще тичат. Имаше едно момиче от спортната академия, на 22-23год, което имало постижение 1.29. Още в този момент реших, че няма шанс да я надбягам, но ще успея с другите жени, които тичат по 1,34. Мислех, че ще успея някак да стигна напред, трета. Тръгнахме и, гледайки видях, че съм четвърта, а пред мен тичаше едно младо момиче, което се оказа точно това младо момиче от спортната, което е тичало за 1.29. Тогава си казах, че няма как да го изпреваря аз на 40г., но се боря за лично постижение и ще го постигна, ако не и да си остана четвърта.
Тичайки с времето, минах 10,5км за 46 и малко и продължих да съм след нея, но видях, че има ли леко възвишение и на всяко леко възвишение на асфалта разстоянието между мен и нея се скъсява, тогава си казах, че аз мога и ще я надбягам на голямото нанагорнище на 15тия км. Даже трудно си повярвах. Мислех я стане, я не. И наистина като се засилих по цялото нанагорнище и я надминах точно на върха, а оттам започва равното и по-лекото. Тогава забелязах, че тя тича с пейсер, с треньор или приятел, който й дава темпо, съвети и как да диша… Но аз я изпреварих и то лесно стана като професионалистите в последните 5-6км. След равното дойде рязко нанадолнище, толкова рязко, че едвам запирах с краката, отпуснах ръце да си почина, не бързам в нанадолнището. Това съм го научила от Асъм Четин, не се бърза с всичка сила в нанадолнището. Джихат, един професионалист в 21км, ми беше казал, за да си тренирам дишането, трябва да се тича на труден за дишане терен - на висока надморска височина или на терен с рязка смяна нанадолнище - нанагорнище, нанадолнище - нанагорнище. Тогава е трудно дишането. Тичайки надолу в умерено темпо, чух как пляскат зад мен засилени много крака, усетих и женски. Тогава това младо момиче, заедно с треньора си ме надмина като вихрушка. Изумих се. Никой не изпреварва в нанадолнището. Долу оставаш без въздуха. И тя с пейсер, треньор, как я подлъга или допусна да се засили като шейна и да ме изпревари в нанадолнището. И там какво? Ще води пред мен 100м и аз с моя въздух пак ще я стигна. И треньорът й така леко ми запречва пътя, тича на 50 см от нея и така двамата заемат 1,5м място. Казах си „Ей сега ще се разправя с вас“, минах между тях и отпраших с голяма преднина. Идеше ми да я изчакам на финала и да й кажа „Плащаш ли му пари на този, че те подлъгва да бързаш в нанадолнището. Бързаш ли в нанадолнището, си приключена, а имаш още 6 км.“ Отказах се, безсмислено е.
В момента беше важно да поддържам преднината още 6км. Освен това момиче зад мен, което беше вече приключено за мен, имаше и още едно спортно момиче, внимавах да не ме надмине тя.
Успях и стигнах трета с 1.34.06. Пред мен румънка с 26 секунди разлика и първа българка 2 минути разлика от мен. Страшно доволна бях и като ни четоха имената, усетих, че са се надявали това момиче пред мен да бъде трета, но не беше. Аз бях по-добра и ще се подобря още повече.
Беше въпрос на психическа устойчивост да надмина момиче на 22 години горе долу, тичащо с пейсер, учещо в спортната академия и да запазя и увелича преднината до финала. Ще успея и по-бързо.
