Манастир Свети Йоан Богослов в Земен (Земенски манастир)

medchurches

Манастир Свети Йоан Богослов в Земен (Земенски манастир) - IV част

Mar 04, 2014 02:13

Обратно към III част

Исус пред еврейския върховен жрец Йосиф, наречен Каиафа и тъста му Ана, които го осъждат на смърт. Впрочем мотивите им са били формално благородни - бояли са се, че той ще провокира римляните и това ще доведе до клане. Клането въпреки това не било избегнато, но се случило три десетилетия по-късно. Впрочем техните фигури не са запазени.

Исус пред Пилат, който хвърля отговорността на евреите и си измива ръцете. Апостол Петър се отрича от учителя си.

Отнова Исус пред Пилат. Вдясно е поругаването - пеят и танцуват гаврейки се с Месията. Отляво Петър, който три пъте се е отрекъл от Христос преди да пропее петелът, нарисуван над него се разкайва.

Пилат е с интересна дреха на кръгове. Вероятно десенът е бил на мода в началото на XIV век, защото ктиторът на църквата в Калотина също е с дреха с кръгове.Танцьорите също са добри.

Танцьорите също са добри.

Тук са обединени три сцени: изправянето на кръста, разделянето на дрехите и изковаване на пироните за кръста.

И докато фрагментът, където войниците си разделят по жребий дрехите на осъдения е достатъчно традиционен,

то показаната по-долу сцена с изковаването на пироните за разпъването на Христос е се води за уникална.

Наистина сцената е уникална за Балканите, но за сметка на това е разпространена в Западна Европа. Става дума за апокрифна легенда, според която, ковачът, на когото поръчали да изкове пироните за кръста, отказал, като заявил, че го боли ръката. Обаче алчната му жена (Hedroit) поела поръчката и изковала пироните. Сюжетът е бил често използван

Миниатюри с този сюжет има в няколко илюстровани западни ръкописа, два от които са от началото на XIV век и следователно с няколко десетилетия по- стари от земенския стенопис.

Единият е т. нар. библия Holcham от 1320-1330 г. http://www.english.cam.ac.uk/medieval/zoom.php?id=234

а другият е Псалтир на кралица Мери. 1310-1320 http://www.bl.uk/catalogues/illuminatedmanuscripts/record.asp?MSID=6467&CollID=16&NStart=20207

Вижда се, че композиционно художникът от Земен не се е водил от миниатюрите, а просто е илюстрирал същия сюжет. При това според повечето български учени го е взаимствал не от от западноевропейския вариант на легендата, а древният и източен прототип.

Лично аз опитах да намеря такъв старинен апокриф и не успях, но все пак нямам претенции да съм познавач, вероятно има някакви основания за такова твърдение.

Нека продължим с останалите стенописи.

Носенето на кръста