Циганката
В селото имаше голямо хубаво училище, но децата бяха кът.За да допълнят бройката за пред властите, записваха по някой затворник. На условията отговаряхме аз и Джейк..
Така че всяка година ни записаха да учим.В последните години предимно в първи клас. Водеха ни за откриване закриване и пр. случаи, когато беше възможно да се появи някакво началство.
За мене тези разходки си бяха празник.Все ще видя някоя женска глава щръкнала из зад оградата, някое напъпило девойче увиснало до кръста от прозореца, ще откъсна плод от натежал клон или ще побъбря с любознателен старец. Джейк, който иначе с лекота понасяше затворничеството и без усилие работеше на кариерата, изпитваше див ужас от училището .Колкото и да го обработваха и увещаваха, случваше да буйства което е по лошо да плаче с глас.
Тая година всичко вървеше добре, даже Джейк се усмихваше препичайки се на късното слънце. По някакво парадоксално развитие на събитията ни записаха в трети клас, за капак и тържеството закъсня, така че мързелувахме на тревичката в градината цял преди обяд. В сградата , обаче Джейк стана неспокоен и се заозърта а като се опита да натика великанското си тяло в малкото чинче - сълзите му потекоха.Смуших го с лакът и той като че ли се стегна, но в тоя момент едно дете от другата редичка стана и го прегърна съчувствено.Джейк първо онемя от обида, после ревна с глас.Наложи се да го изведат на въздух.Там като че ли се успокои, но като решиха да го вкарват обратно се разбесня.Нямаше как да го озаптят, и го оставиха да клечи в колата и да ни чака.
Директорът на училището изглеждаше посърнал.Бяха ни снимали и вън и вътре , но изглежда все още се чакаше някаква висшестояща визита .Така че когато на площада се появи циганката, той се спогледа с кмета и хукна да я пресрещне.След кратък пазарлък циганката се съгласи да учи него след обяд и седна до мене.
"Мнооого со убааав бе !Голяма радост те чака!Я дай да ти гледам..." Нямах нищо против да държи ръката ми, само измърморих, че нямам с какво да и платя.
Като излезеш ще платиш- каза и занарежда за големи радости, жена и много деца
Засмях се.Там ще си изгния аз в тия джендеми.Там ще си пукна на кариерата или най много в затворническата клиника.
Неее- отсече циганката, като осука ръката ми около врата си за да види на светлината по добре линиите през натрупаната мръсотия- Точно си пише- ще умреш в леглото до жена..
Смяхме се , снимаха ни с новата ученичка и поехме кой от къде е.Горе в крепостта ни посрещнаха с викове и танци.Оказа се че ме помилват.
Мамка му- рече надзирателят дето ни конвоираше- Тя каза че ще и платиш като излезеш.Вярно познава....дай и някоя пара.
Из вещите ми се оказа дребна сума в наличност, така че тръгнах да я търся.Изобщо не се изненада като ме видя.Беше сама с купчина дечурлига и се опитваше да ги усмири.
Твои ли са?- попитах
Не всички.Тия там- и ги замери с обувката си - са ми братя, оня дългият - и го перна с една пръчка- ми е братовчед или вуйчо, другите знам ли ги...Да ти сипя да хапнеш?
Хапнах, помогнах да усмири децата (не че заспаха ама се скриха по каруците подмятайки мръсни забележки по наш адрес)
И къде пишеше че ме пускат?
Тя взе ръката ми и се вдигна на колене.Беше толкова близо. че усетих миризмата на гозби и дим.Помислих си че и аз пазя затворническите аромати.Едновременно се спогледахме и обърнахме глави към реката.
Къпахме се , после се любихме на брега… и пак се къпахме и пак се любихме и пак вече в палатката където аз поукротил затворническият си глад за жени, се наслаждавах на мига . а тя изоставила покровителствената насмешка-( Белите мъже не могат ), ме драскаше хапеше и надаваше викове които караха хлапетата в тъмното да цвилят от възторг .
Накрая утихна и като че ли заспа.Гледах звездите през чергилото и се радвах на късмета си, когато вън се чуха продрани гласове , псувни и удари с камшик.Спомних си последното , което ми беше предсказала: “Ще умреш щастлив в леглото си до жена…
Така че всяка година ни записаха да учим.В последните години предимно в първи клас. Водеха ни за откриване закриване и пр. случаи, когато беше възможно да се появи някакво началство.
За мене тези разходки си бяха празник.Все ще видя някоя женска глава щръкнала из зад оградата, някое напъпило девойче увиснало до кръста от прозореца, ще откъсна плод от натежал клон или ще побъбря с любознателен старец. Джейк, който иначе с лекота понасяше затворничеството и без усилие работеше на кариерата, изпитваше див ужас от училището .Колкото и да го обработваха и увещаваха, случваше да буйства което е по лошо да плаче с глас.
Тая година всичко вървеше добре, даже Джейк се усмихваше препичайки се на късното слънце. По някакво парадоксално развитие на събитията ни записаха в трети клас, за капак и тържеството закъсня, така че мързелувахме на тревичката в градината цял преди обяд. В сградата , обаче Джейк стана неспокоен и се заозърта а като се опита да натика великанското си тяло в малкото чинче - сълзите му потекоха.Смуших го с лакът и той като че ли се стегна, но в тоя момент едно дете от другата редичка стана и го прегърна съчувствено.Джейк първо онемя от обида, после ревна с глас.Наложи се да го изведат на въздух.Там като че ли се успокои, но като решиха да го вкарват обратно се разбесня.Нямаше как да го озаптят, и го оставиха да клечи в колата и да ни чака.
Директорът на училището изглеждаше посърнал.Бяха ни снимали и вън и вътре , но изглежда все още се чакаше някаква висшестояща визита .Така че когато на площада се появи циганката, той се спогледа с кмета и хукна да я пресрещне.След кратък пазарлък циганката се съгласи да учи него след обяд и седна до мене.
"Мнооого со убааав бе !Голяма радост те чака!Я дай да ти гледам..." Нямах нищо против да държи ръката ми, само измърморих, че нямам с какво да и платя.
Като излезеш ще платиш- каза и занарежда за големи радости, жена и много деца
Засмях се.Там ще си изгния аз в тия джендеми.Там ще си пукна на кариерата или най много в затворническата клиника.
Неее- отсече циганката, като осука ръката ми около врата си за да види на светлината по добре линиите през натрупаната мръсотия- Точно си пише- ще умреш в леглото до жена..
Смяхме се , снимаха ни с новата ученичка и поехме кой от къде е.Горе в крепостта ни посрещнаха с викове и танци.Оказа се че ме помилват.
Мамка му- рече надзирателят дето ни конвоираше- Тя каза че ще и платиш като излезеш.Вярно познава....дай и някоя пара.
Из вещите ми се оказа дребна сума в наличност, така че тръгнах да я търся.Изобщо не се изненада като ме видя.Беше сама с купчина дечурлига и се опитваше да ги усмири.
Твои ли са?- попитах
Не всички.Тия там- и ги замери с обувката си - са ми братя, оня дългият - и го перна с една пръчка- ми е братовчед или вуйчо, другите знам ли ги...Да ти сипя да хапнеш?
Хапнах, помогнах да усмири децата (не че заспаха ама се скриха по каруците подмятайки мръсни забележки по наш адрес)
И къде пишеше че ме пускат?
Тя взе ръката ми и се вдигна на колене.Беше толкова близо. че усетих миризмата на гозби и дим.Помислих си че и аз пазя затворническите аромати.Едновременно се спогледахме и обърнахме глави към реката.
Къпахме се , после се любихме на брега… и пак се къпахме и пак се любихме и пак вече в палатката където аз поукротил затворническият си глад за жени, се наслаждавах на мига . а тя изоставила покровителствената насмешка-( Белите мъже не могат ), ме драскаше хапеше и надаваше викове които караха хлапетата в тъмното да цвилят от възторг .
Накрая утихна и като че ли заспа.Гледах звездите през чергилото и се радвах на късмета си, когато вън се чуха продрани гласове , псувни и удари с камшик.Спомних си последното , което ми беше предсказала: “Ще умреш щастлив в леглото си до жена…