Затъмнението
Още един пасаж от романа на Яна Язова "Шипка":
Когато луната започна да почернява от единия си край и скоро цялата навлезе в мрак, на шипченската позиция, цял ден преобръщана в кратер на вулкан, настъпи такава тишина, която и най-древните поети са наричали мъртва.
Българи опълченци и руси гледаха събрани наедно на това небесно явление от височината на Шипка и също така се питаха какво означава това.
Турците, наклякали при оръдията си на Малък Бедек, около оръдията на Демиртепе и Демиевец, около възвишенията на Малуша, гледаха замислено нагоре и питаха:
- Защо почернява?... Защо почернява?...
И тогава се случи това, че тия от тях, които бяха повече невежи и варвари, не можаха да издържат на това изпитание, вдигнаха пушките си нагоре и започнаха да гърмят срещу всевластния мрак, който не можеше да бъде за тях друго освен знак от небето.
Те не можеха да приемат неговите постановления. Те не искаха да повярват, че мракът, който забулваше полумесеца, им сочи своето решение, сочи бъдещата им участ.
Когато луната започна да почернява от единия си край и скоро цялата навлезе в мрак, на шипченската позиция, цял ден преобръщана в кратер на вулкан, настъпи такава тишина, която и най-древните поети са наричали мъртва.
Българи опълченци и руси гледаха събрани наедно на това небесно явление от височината на Шипка и също така се питаха какво означава това.
Турците, наклякали при оръдията си на Малък Бедек, около оръдията на Демиртепе и Демиевец, около възвишенията на Малуша, гледаха замислено нагоре и питаха:
- Защо почернява?... Защо почернява?...
И тогава се случи това, че тия от тях, които бяха повече невежи и варвари, не можаха да издържат на това изпитание, вдигнаха пушките си нагоре и започнаха да гърмят срещу всевластния мрак, който не можеше да бъде за тях друго освен знак от небето.
Те не можеха да приемат неговите постановления. Те не искаха да повярват, че мракът, който забулваше полумесеца, им сочи своето решение, сочи бъдещата им участ.