Самотраки

[dibo978]

Самотраки е по-малък от Тасос, но изглежда не по-малко внушително от него. От Дарданелите до Атон, неговите 1611м. се открояват ясно и от древността са служили за безпогрешен ориентир на мореплавателите. Самият остров е населен още от праисторически времена, въпреки че освен вода от многобройните рекички и дървесина (почти несъществуваща в наши дни), не е имало какво да предложи на немногобройните си обитатели. Островът се доминира от планината Саос, като само западната му част предлага равнинно-хълмист терен. Повечето селища са съсредоточени там, както и по тясната северна крайбрежна ивица. И докато първите обитатели на острова са предпочитали по-закътаната югозападна част на острова, то гръцките колонисти издигат своя град на края на последното разклонение на планината. За самият град не се знае много, повече иманярско и археологическо внимание е отделяно от десетилетия на долепеното до него Светилище. Именно с това Светилище е известен острова до края на Античността. Извън иманярските напъни, систематически разкопки на Светилището, започват малко преди Втората световна война, прекъсвани от опустошителните набези на местното население, което разглежда Светилището като източник на строителен материал, и няколкогодишната българска окупация, когато скучаещите български морски пехотинци, извършват доста поразии върху останките. В крайна сметка, разкопките продължават и днес, но вече археологически интерес предизвикват и останалите обекти на острова. Навсякъде из него са пръснати изоставени църкви, светилища, останки от праисторически селища, няколко византийски и генеузки укрепителни съоръжения. Като изключим последните, останалото тепърва ще се проучва в бъдеще. Иначе от гледна точка на масовия туризъм островът има две слаби места - има само един отдалечен пясъчен плаж на южното крайбрежие (а всички останали плажове са каменни) и не разполага със значителна туристическа инфраструктура. Извън античното светилище, минералните бани на Терма и живописната амфитеатрална "столица" на острова - Хора (буквално, централното селище), няма и нещо, което би заинтригувало незапознатия масов турист. Покрай северния път са пръснати къмпинги, а планината е сравнително добре опасана с пътеки, които са даже и обозначени в по-голямата си част, макар че са по-често използвани от вездесъщите обитатели на острова - козите, отколкото от немногобройните планинари. Самото изкачване на планината представлява, в зависимост от формата на туристите и избрания маршрут за щурмуване, пет до десет часово пръхтене по стръмен скалист склон с невероятна гледка, ако имат редкия късмет, планината да не е забулена в облаци. Ние лично я катерихме по стандартния маршрут откъм Терма, който има приемуществото да е най-краткия, да минава значително време през гора, т.е. на сянка, да разполага с водоизточници и недостатъка да е много стръмен и на моменти пътеката да минава през каменни реки, сипеи и прочее. Отне ни почти шест часа катерене до билото, а слизането по ронливия склон си е действително изпитание за колената. На всичкото отгоре на връщане, следвайки чинно табелките Е6, объркахме леко пътя и излязохме на Терма, почти на смрачаване. За тези, които не желаят да си причиняват такива екстремни изживявания, подходящи маршрути за разходка са водопадите Фониас (има катерене, ама е малко) и акрополът на Хора (да не се бърка с венецианско-генеузката крепост на скалите в единия край на Хора - имам предвид отсрещния хълм, където е бил акрополът на първите обитатели на острова и където днес има хелипорт на военните).
Що се отнася до достъпността на острова - за разлика от миналото, този сезон (2010) фериботи има само от Дедеагач, така де Александруполис. Лятното разписание е горе-долу по два на ден. Есенното по един, с изключение на уикендите. Всички фериботи спират в Камариотица, на западния край на острова, второто по големина селище след Хора.