Дювернуа А. Словарь болгарскаго языка... 1889. - Вампиръ, Вапиръ
Словарь болгарскаго языка по памятникамъ народной словесности и произведеніямъ новѣйшей печати. - Томъ І, 1885-1888, [А - Н] / Составилъ А. Дювернуа. - Москва : Университетская типографія, 1889. - С. 192, 193 [Вампиръ, Вапиръ].
Скачать словарь
Вампиръ с. м. упырь, привидѣніе. Вампирясамъ гл. дл. являюсь привидѣніемъ: Што е товà што ми ходи низъ селото, Та го лаѫтъ селски псета, Или вампиръ, или е лудо? П. 197. Доклѣ лежи тѣло-то на умрѣлый-тъ вардѫть го да го не прескокне, или човѣкъ, или котка, или куче, да ся не вампиряса. Ако ли ся случи мрьтвый-тъ, да ся усмихне, или мрьдне, или ся исчерви образъ-тъ му, опасвать го съсъ кѫпинѫ, или го горѫть съсъ нажежено желѣзо, или като го положѭть въ гробъ-тъ, забивать прѣзъ пѫпъкъ-тъ му единъ дълъгъ пиронъ, - да ся не вампиряса. Въ много мѣста по села-та вѣрвать, че кога-то нѣкой умрѣ отъ язвѫ (ранѫ), или прѣстарѣла баба, че ся вампирясвали, и ходили по кѫщя-та правили злины, за това гы ископавать та гы горѫть. Ч. 42. Ср. сл. урама. Л. Д. 1860 р. 101. и вапиръ.
Вапиръ с. м. тоже что вампиръ: Да си купа врана коня: Да не ходимъ тъмнини-те Да не газимъ калове-те, - - кални друми; Че да викатъ селяне-то: „Вапиръ ходи по село-то, Млады люби, стары дави“. Ч. 345.