Dec 05, 2008 00:13
"номерът, който търсите, вече може да бъде избран"..
защо, по дяволите, от всички моменти трябваше да е сега?
не искам да избирам проклетия номер, не искам да го знам даже.
а проклетата, малка, шизофренична част от мен очаква телефона да звънне.
все още прекалено много неща са свързани с теб.
песента от пъвия път, случайно чути фрази, обръщения, които не бих срещнала иначе..
всичко това се натрапва и натрупва.
а ти успяваш да се обадиш всеки път, когато нещата започват да идват по местата си.
мога да се скрия от всеки друг, но не и от себе си. колко жалко, защото това е единственият човек, от когото панически се опитвам да избягам.
исках да споделя нещо с теб, защото ми хрумна глупавата мисъл, че ще разбереш. че знаеш какво означава за мен, че знаеш, колко е трудно..
но аз съм идиот. скоро ще го докажат и медицински.
а глупавите хапчета не вършат никаква работа.