просто
чудя се кога ли отворих така широко вратата към света си? кога пуснах вътре всичките любопитни зяпачи? вандалите, престъпниците и изнасилвачите? кога пуснах думите и вещите?
кога и как успях да превърна спокойната зелена градина в призрачен град, където единственият звук е ехото от собствените ми стъпки?
сега всички виждат, когато плача. когато крещя и когато мечтая. всички.
но никой не вижда колко ми е тясно.
и навън и вътре.
тясно е тялото ми, защото от всичко останало няма място за мен.
тесен ми е светът, дори за размерите на малкото ми съществувание, защото не е моя мярката, по която е правен.
и съзнанието ми е тясно, защото ме ограничава дори и в нестандартните мисли.
тесни са ми рамките на обществото, тесни са ми изискванията които покривам, а още по-тесни - онези, с които не мога да се справя.
задушават ме, ограничават ме, заробват ме.
вземат ме от мен самата.
като харпии разграбват всяка миниатюрна част. малкото останала светлинка.
и аз ставам все повече просто човек. просто жена. просто.
кога и как успях да превърна спокойната зелена градина в призрачен град, където единственият звук е ехото от собствените ми стъпки?
сега всички виждат, когато плача. когато крещя и когато мечтая. всички.
но никой не вижда колко ми е тясно.
и навън и вътре.
тясно е тялото ми, защото от всичко останало няма място за мен.
тесен ми е светът, дори за размерите на малкото ми съществувание, защото не е моя мярката, по която е правен.
и съзнанието ми е тясно, защото ме ограничава дори и в нестандартните мисли.
тесни са ми рамките на обществото, тесни са ми изискванията които покривам, а още по-тесни - онези, с които не мога да се справя.
задушават ме, ограничават ме, заробват ме.
вземат ме от мен самата.
като харпии разграбват всяка миниатюрна част. малкото останала светлинка.
и аз ставам все повече просто човек. просто жена. просто.