среднощна фиеста
вчера, изненадващо за мен, ме монтираха в Маската около дванадесет часа.
едва влязохме, трябваха ни резервации.
групата беше Ревю, със специаното участие на бременната Милена.
уникален глас. депресарско, но уникално.
и тъкмо когато добрият и невинен читател реши, че вечерта е преминала в дружески шеги и закачки, оценяване на добрата музика и много алкохол, ще спомена че това наистина беше така.
но.. в стила на онзи глупав сериал, наречен Сексът и града, просто нямаше начин да не срещна бившия мухъл. с девойки (по-късновечерно една по-конкретна).
"приятна" изненадка.
"приятни" разговори.
в резултат, около пет и двайсет сутринта се правехме, че сме напълно непознати. каквито май вече всъщност сме си.
абе тия пролетни шоколадови яйца свършват ли някога изобщо?
благодаря Пакост. че ме срита вербално толкова много пъти. че изкарах уникално.
че не позволи на настроението ми да се хързулне надолу като гюле на олимпиец. и че ме накара да остана.
едва влязохме, трябваха ни резервации.
групата беше Ревю, със специаното участие на бременната Милена.
уникален глас. депресарско, но уникално.
и тъкмо когато добрият и невинен читател реши, че вечерта е преминала в дружески шеги и закачки, оценяване на добрата музика и много алкохол, ще спомена че това наистина беше така.
но.. в стила на онзи глупав сериал, наречен Сексът и града, просто нямаше начин да не срещна бившия мухъл. с девойки (по-късновечерно една по-конкретна).
"приятна" изненадка.
"приятни" разговори.
в резултат, около пет и двайсет сутринта се правехме, че сме напълно непознати. каквито май вече всъщност сме си.
абе тия пролетни шоколадови яйца свършват ли някога изобщо?
благодаря Пакост. че ме срита вербално толкова много пъти. че изкарах уникално.
че не позволи на настроението ми да се хързулне надолу като гюле на олимпиец. и че ме накара да остана.