with subject
искам момент, който да спре дъха ми.
от онези.. знаете..
нощна разходка, напрегната и забързана като започваща буря.
целувка, като нежно пеперудено крило - красива водна лилия в среднощно езеро.
докосване. нежно, почти неуловимо, когато вдъхва аромата на косите ти, когато шепне нещо в ухото ти или когато просто тихо те гледа, с онзи поглед - алчен, притежаващ поглед, искащ повече. искащ всичко и отвъд даже.
първият път, когато разкриваш себе си. когато показваш повече, отколкото искаш. когато даваш, без да искаш в замяна, а същевременно вземаш повече, отколкото можеш да си представиш.
онези моменти.. когато светът е песен, и ритъм в сърцето ти.
когато душата ти танцува като самодива на лунната светлина - с боси крака и развени от вятъра коси.
когато една усмивка е достатъчна да спре времето. да завърти блестящите прашинки единствено около теб. около вас.
когато нямаш думи да изразиш, но и нямаш нужда от тях, защото е глупаво да облечеш в думи моментите.
онези моменти - безкрайни и едновременно с това толкова кратки. като присвяткане на светулка привечер.
когато искаш да викаш с пълно гърло, но можеш единствено да запазиш мълчание пред тях. защото сами по себе си са вечност.
Мила, Мила.. какво, по дяволите, направи.. представа нямаш..