Епиграфски паметници на християнски църковни служители 4-6 век. Служби за християнски мъченици.

[syrmaepon]

по В.Гюзелев, Апология на средновековието том.1

Епархия Малка Скития

Никулицел

+ Мъчениците Зотик, Атал, Камасис, Филип.

+ Тук почива Мару на две години, 10 месеца и 14 дни, дъщеря на Йоан, иконом на / църквата/ „Св.Йоан“.

Епархия Долна Мизия

Одесос

+ Тук лежи светейшия епископ на Доростол Дулкисим, починал на 27 ден от месец януари, индикт...

+ Тук почива блаженопаметният четец Бонос, син на презвитера Петър. Той почина през месец януари, 1 индикт.

Аква калиде / днес Бургаски мин. Бани/

+ За спасението на епископ Евтихиан, дякон и иконом Виндимиул и викарий Филип.

Епархия Тракия

Хисаря

6 ноември 582 г.

+ Тук почива високопреподобният Соломон, който беше комит на свещените доместици и викарий на Тракия, той почина на 6 ноември, 1 индикт, през първата година от царуването на нашия господар Флавий Тиберий Маврикий.

Епархия Македония

Воден / днес гр. Едеса, Гърция /

Две надгробия

Едното на псалта Дулкит,

а другото на архитекта Мавър и на неговата съпруга Домнина.

Емануиле, бъди милостив към нас.

~~~

Йосиф Студит / 762-832 г./

„Служба за мъчениците, избити в България заради Христа“

„...Славиме Самуил и Ипатий, Асфер и Теодор, Константин, Куберг, Полихроний, Михаил и Теофил, Вардан и Лъв, Георги, Давид, Гаврил, Петър, Павел, великият Пардос, Йоан..., които благодатта удостои с божествени венци.“

„Канон за светите мъченици, загинали в България заради Христа“

„...Да възхвалим зарад светите дела Ипатий, Георги, Мария, Теодор, Самуил, Петър, Павел, Григорий, Илия, Араб, Асфер, Лъв и Мартин, Пардос и Гаврил - християнски войни. ....“

„Синаксар на Цариградската църква“ от 10 век, в препис от 15 век

Среднобългарски превод на разказа за 377-те византийски мъчениците

„....А пък Крум воеводстваше над българския род. Този Крум плени на брой 40 хил. души. Сред тях бе и светейшият епископ, когото той с главата надолу метна на земята и го стъпка, клетия. Когато животът на Крум зле приключи, Докум прие властта, а когато той скоро умря, воевода на българите стана Дицег - суров и безчовечен.“