Болгарская словесность

[syrmaepon]

Авторът на „Болгарская словестностъ в XVIII век“, Владимир Иванович Ламанскiй, (1833 - 1914), руски историк и славист от потомствените дворяни Ламански, е впечатлен от един Български ръкопис от Люблянската библиотека и съобщава за това, в една от своите статии в ЖМНП : „Непорѣшенный вопросъ“. Това, според него, било ясно свидетелствало за литературна дейност на чисто народно наречие, без намесата на древно-църковен език, както и на руски език, в намиращите се под турска власт България и Сърбия, през XVI - XVII векове. Този писмен паметник свидетелствал, че тази дейност имало усърдни и умели привърженици с неугаснало чувство за предишна народна независимост и племенни особености, които не позволявали на Българинът да се смесва нито с турците, нито с гърците и дори със сърбите или русите. Представеният текст е съдържанието на, наскоро намерен след Люблянският, друг „Български ръкопис от XVIII век“, който принадлежал на Найден Геров, руският консул в Пловдив по това време, и с който ръкопис, авторът се запознава през лятото на 1864 г., в битността му на пребиваващ в Цариград. Ръкописът заслужил неговото внимание, първо, като паметник на писменият език, който се използвал през XVIII век в България, второ, като литературно произведение на тогавашните Български книжовници и трето, като Български летопис, с неизвестни исторически данни.




https://www.academia.edu/36819598/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C_XV