Vale of White Horse - Долината на Белия Кон - Долина Белой Лошади
Wantage is the only town in the Vale (although Faringdon, on the northwestern rim, is also a "Vale" town), lying in a sheltered hollow at the foot of the hills, along which, moreover, villages are more numerous than elsewhere in the vale. There are numerous springs emanating from the chalk hills, which allowed these settlements to thrive in former times.
На запад, над Uffington, хълмовете достигат кулминационна точка от 261 м (856 фута) в White Horse Hill. На северната му страна, точно под върха, е изобразена гигантска фигура на кон, като тревата е била отстранявана, за да се покаже отдолу бялата варовита почва. Тази фигура дава име на хълма, и на долината. Тя е 114 м (374 фута) дълга и силно стилизирана.
На върха на хълма има обширен и добре запазен кръгъл лагер, очевидно използван от римляните, но с много по-ранен произход. Това е хълмова крепост, наречена "Уфингтън". На кратко разстояние се намира замъкът Хардуел, близо до площада, и на южния склон на хълмовете близо до къщата Ашдаун - малък лагер, традиционно наричан замък на Алфред.
На запад се издига гола могила на име Dragon Hill, свързван с традиционната сцена на победата на Свети Георги над дракона, чиято кръв е направила земята гола, без трева завинаги. Но името може да произтича от келтския Пендрагон ("драконовата глава"), което е титла за крал и може да посочва ранно място за погребение.
На запад от хълма "Белият кон" се крие една дълга могила,монумент от неолита представляващ място на колективно погребение, наречена Wayland's Smithy, за която се казва, че е дом на ковач, който никога не е бил виждан, но който подковава конете на пътуващите, ако са останали на място.
Британский Веланд (Weyland, Wayland, Weland, Watlende) - был мифическим богом-кузнецом англо-саксонскогопантеона, который попал в Британию вместе с переселившимся туда племенем саксов. Он отождествляется с северным персонажем по имени Völundr, героем исландской «Песни о Вёлунде» (Völundarkviða) в «Старшей Эдде».
Англичане связывают Велунда с погребальным курганом в Оксфордшире (исторически в Беркшире), так называемым Вейленд-Смити, Wayland’s Smithy («Кузница Вейланда»). Эта достопримечательность была окрещена так саксами, но сам курган - мегалитический, то есть относится к гораздо более раннему периоду. Благодаря этой ассоциации в народном сознании между холмом и богом-кузнецом существовало поверье, что если оставить на ночь рядом коня и серебряную монетку, наутро он окажется подкованным.
The White Horse has been carefully cleared of vegetation from time to time. The figure has remained clear of turf throughout its long existence, except for being covered as a precaution during the Second World War. The cleaning process, known as the Scouring of the White Horse, was formerly made the occasion of a festival. Sports of all kinds were held, and keen rivalry was maintained, not only between the inhabitants of the local villages, but between local champions and those from distant parts of England. The first of such festivals known took place in 1755 and they died out only subsequently to 1857.
Po zadnjih podatkih naj bi bil konj iz bronaste dobe in predstavljal belega konja boginje Rijane....Legenda pravi, da je bil Jurij krščanski vojak, ki je rešil kraljevo hčer predene bi jo žrtvovali zmaju, ki je oblegal mesto. Sveti Jurij je bil vedno upodobljen na belem konju. Kasneje je ubil zmaja in ljudi spreobrnil v krščanstvo.
На запад, над Uffington, хълмовете достигат кулминационна точка от 261 м (856 фута) в White Horse Hill. На северната му страна, точно под върха, е изобразена гигантска фигура на кон, като тревата е била отстранявана, за да се покаже отдолу бялата варовита почва. Тази фигура дава име на хълма, и на долината. Тя е 114 м (374 фута) дълга и силно стилизирана.
На върха на хълма има обширен и добре запазен кръгъл лагер, очевидно използван от римляните, но с много по-ранен произход. Това е хълмова крепост, наречена "Уфингтън". На кратко разстояние се намира замъкът Хардуел, близо до площада, и на южния склон на хълмовете близо до къщата Ашдаун - малък лагер, традиционно наричан замък на Алфред.
На запад се издига гола могила на име Dragon Hill, свързван с традиционната сцена на победата на Свети Георги над дракона, чиято кръв е направила земята гола, без трева завинаги. Но името може да произтича от келтския Пендрагон ("драконовата глава"), което е титла за крал и може да посочва ранно място за погребение.
На запад от хълма "Белият кон" се крие една дълга могила,монумент от неолита представляващ място на колективно погребение, наречена Wayland's Smithy, за която се казва, че е дом на ковач, който никога не е бил виждан, но който подковава конете на пътуващите, ако са останали на място.
Британский Веланд (Weyland, Wayland, Weland, Watlende) - был мифическим богом-кузнецом англо-саксонскогопантеона, который попал в Британию вместе с переселившимся туда племенем саксов. Он отождествляется с северным персонажем по имени Völundr, героем исландской «Песни о Вёлунде» (Völundarkviða) в «Старшей Эдде».
Англичане связывают Велунда с погребальным курганом в Оксфордшире (исторически в Беркшире), так называемым Вейленд-Смити, Wayland’s Smithy («Кузница Вейланда»). Эта достопримечательность была окрещена так саксами, но сам курган - мегалитический, то есть относится к гораздо более раннему периоду. Благодаря этой ассоциации в народном сознании между холмом и богом-кузнецом существовало поверье, что если оставить на ночь рядом коня и серебряную монетку, наутро он окажется подкованным.
The White Horse has been carefully cleared of vegetation from time to time. The figure has remained clear of turf throughout its long existence, except for being covered as a precaution during the Second World War. The cleaning process, known as the Scouring of the White Horse, was formerly made the occasion of a festival. Sports of all kinds were held, and keen rivalry was maintained, not only between the inhabitants of the local villages, but between local champions and those from distant parts of England. The first of such festivals known took place in 1755 and they died out only subsequently to 1857.
Po zadnjih podatkih naj bi bil konj iz bronaste dobe in predstavljal belega konja boginje Rijane....Legenda pravi, da je bil Jurij krščanski vojak, ki je rešil kraljevo hčer predene bi jo žrtvovali zmaju, ki je oblegal mesto. Sveti Jurij je bil vedno upodobljen na belem konju. Kasneje je ubil zmaja in ljudi spreobrnil v krščanstvo.