Пеха и демоните
или мъртвец и тояжка
Новозеландски митове
Пеха търсел из гората червено дърво, тотару, с дебел ствол, за да си направи лодка. Той си мислел за Парукау, своя враг от съседното село, човек опасен, знаещ много заклинания. Пеха бил от знатен род, а Парукау - не.
Когато накрая харесал дърво, Пеха ударил по него с брадвата. Острието се заклещило в дървесината и се чул пронизителен писък. Пеха усетил хлад и в ума му се появила мисъл, че се намира в свещената част на гората. Изведнъж из гората се разнесъл зловещ кикот. Погледнал към дървото и видял кръгло и сбръчкано лице - глава, която стояла на клона и го наблюдава. Дървото било живо. Пеха произнесъл заклинания и призовал прадедите си. Щом се докосвал до брадвата се раздавал писък, последван от смях. Нечии невидими ръце повдигнали треска от земята и тя полетяла като копие към Пеха. Пеха си спомнил, че е воин, грабнал една тояга, която се търкаляла край дървото и замахнал с нея. Взрив от смях избухнал в ухото му, Пеха замахнал в нищото и някой простенал. Взел брадвата и си тръгнал, но главата го следвала упорито. Като излязъл от гората, край реката минал край гробище, където много време погребвали мъртвите. Главата извикала силно, прелетяла, увиснала над гробището, земята се разтворила и тя потънала в нея. Пеха започнал да рие мястото с тоягата докато не се появила главата. Пеха я ударил с тоягата и тя потънала още по-дълбоко. Когато отново стигнал до нея, Пеха видял , че тя се е присадила на човешко тяло на мъж, който бил погребан в изправено положение. Пеха измъкнал тялото и го ударил с тоягата. Тялото тръгнало и постепенно приело образа на Парукау, след което изчезнало в мрака.
На другия ден Пеха поискал съвет от вожда. След като му разказал всичко от предния ден, вождът му казал:
- Парукау не е човек, той е само видение. Неговата мана ти се е предала. Сега ти имаш две души вместо една.
Когато Пеха излязъл от колибата, Парукау седял прегърбен до вратата, но Пеха вече не изпитвал страх от демони и призраци. Духът на Парукау се присъединил към духа на Пеха-ане-тонга. А тоягата, от свещената гора се предавала от баща на син като най-скъпоценна вещ, защото воинъту в чиито ръце попаднела, ставал непобедим.
Новозеландски митове
Пеха търсел из гората червено дърво, тотару, с дебел ствол, за да си направи лодка. Той си мислел за Парукау, своя враг от съседното село, човек опасен, знаещ много заклинания. Пеха бил от знатен род, а Парукау - не.
Когато накрая харесал дърво, Пеха ударил по него с брадвата. Острието се заклещило в дървесината и се чул пронизителен писък. Пеха усетил хлад и в ума му се появила мисъл, че се намира в свещената част на гората. Изведнъж из гората се разнесъл зловещ кикот. Погледнал към дървото и видял кръгло и сбръчкано лице - глава, която стояла на клона и го наблюдава. Дървото било живо. Пеха произнесъл заклинания и призовал прадедите си. Щом се докосвал до брадвата се раздавал писък, последван от смях. Нечии невидими ръце повдигнали треска от земята и тя полетяла като копие към Пеха. Пеха си спомнил, че е воин, грабнал една тояга, която се търкаляла край дървото и замахнал с нея. Взрив от смях избухнал в ухото му, Пеха замахнал в нищото и някой простенал. Взел брадвата и си тръгнал, но главата го следвала упорито. Като излязъл от гората, край реката минал край гробище, където много време погребвали мъртвите. Главата извикала силно, прелетяла, увиснала над гробището, земята се разтворила и тя потънала в нея. Пеха започнал да рие мястото с тоягата докато не се появила главата. Пеха я ударил с тоягата и тя потънала още по-дълбоко. Когато отново стигнал до нея, Пеха видял , че тя се е присадила на човешко тяло на мъж, който бил погребан в изправено положение. Пеха измъкнал тялото и го ударил с тоягата. Тялото тръгнало и постепенно приело образа на Парукау, след което изчезнало в мрака.
На другия ден Пеха поискал съвет от вожда. След като му разказал всичко от предния ден, вождът му казал:
- Парукау не е човек, той е само видение. Неговата мана ти се е предала. Сега ти имаш две души вместо една.
Когато Пеха излязъл от колибата, Парукау седял прегърбен до вратата, но Пеха вече не изпитвал страх от демони и призраци. Духът на Парукау се присъединил към духа на Пеха-ане-тонга. А тоягата, от свещената гора се предавала от баща на син като най-скъпоценна вещ, защото воинъту в чиито ръце попаднела, ставал непобедим.