i like to call it...
Добре, добре, добре, че не писах последната седмица и нещо..щеше да е нещо толкова драматично банално, някакъв опит с думи да опиша обхваналото ме настроение.. за първи път ще го нарека състояние. Но няма да говоря за това.
Припомних си защо не обичам колежа. Въобще. Невинните унижения и заяждания се сипят отвсякъде. Отдавна се научих да не им обръщам внимание, ала ме уморяват, а умората много ми тежи напоследък. Не мога да понасям хората около себе си, почти всички. Затова се старая да се успокоявам и да си угаждам с различни дреболии..Като ароматни пръчици канела, обичам канела, днес си ги купих. Напоследък осмислям всяка случка около себе си, тази вечер в трамвая не беше обичайно, интересен съсед имам. Гледахме с Бончо Хуанита Хилдгард Бо в Червената Къща (където намерих едно изключително интересно вестниче 39 грама, което беше не тема... Фетиш хаха защо ми е познато.. ее поне вестникът е добър) въпреки, че беше някак еднообразно, аз се потопих изцяло в движенията на Галина Борисова..няколко момента ме потресоха. Днес най-сетне си купих туфли и бях на ирландски танци, най-после сериозно. О, да не забравя, махнаха ми брекетите... мислех, че ще скачам от щастие.. но не мога да свикна, изглеждат странно, прекалено добре, не мога да се позная..блах. Аз пък описах всички днешни събития в обратен ред...
Мина ми интервюто за Есе Груп.. по-добре отколкото очаквах, да се надяваме, че ще даде резултат. Не мога да кажа същото и за прослушванията в у-ще..т.е това, че не дадоха и шанс за прослушване, а просто няква случайна роля.. Обожавам акс хората... а милият Амироуш е най-объркания човек, когото съм виждала, милия. Бих говорила за оценки, но като се замисля по-добре не.. Имах още някакви отчети да правя, ама не помня.
Още не съм си доспала от безсънната нощ прекарана в четене на Ад и интересни среднощни телефонни разговори. Не бях осъзнала силата на кафето. Затова може би последва и стандартната петъчна вечер, първо в бар Ко и после напиване в таванчето на Асен.. уж щях да не пия, но с компанията от випуска е просто невъзможно.. не зная защо, но винаги тези вечеринки ми вдигат малко статуса на настронието. Е..прибирането беше малко сложно, той и Асен дойде.. затова по принцип не обичам да пия. Утре най-сетне ще гледам Пиесата за бебето.. дори и това не ме кара да се усмихвам, въхх..
ще лягам май.. или ще уча..трябва да уча..
имеимеимеимеимеимеимеимеимеподяволите
мерси томас.
Припомних си защо не обичам колежа. Въобще. Невинните унижения и заяждания се сипят отвсякъде. Отдавна се научих да не им обръщам внимание, ала ме уморяват, а умората много ми тежи напоследък. Не мога да понасям хората около себе си, почти всички. Затова се старая да се успокоявам и да си угаждам с различни дреболии..Като ароматни пръчици канела, обичам канела, днес си ги купих. Напоследък осмислям всяка случка около себе си, тази вечер в трамвая не беше обичайно, интересен съсед имам. Гледахме с Бончо Хуанита Хилдгард Бо в Червената Къща (където намерих едно изключително интересно вестниче 39 грама, което беше не тема... Фетиш хаха защо ми е познато.. ее поне вестникът е добър) въпреки, че беше някак еднообразно, аз се потопих изцяло в движенията на Галина Борисова..няколко момента ме потресоха. Днес най-сетне си купих туфли и бях на ирландски танци, най-после сериозно. О, да не забравя, махнаха ми брекетите... мислех, че ще скачам от щастие.. но не мога да свикна, изглеждат странно, прекалено добре, не мога да се позная..блах. Аз пък описах всички днешни събития в обратен ред...
Мина ми интервюто за Есе Груп.. по-добре отколкото очаквах, да се надяваме, че ще даде резултат. Не мога да кажа същото и за прослушванията в у-ще..т.е това, че не дадоха и шанс за прослушване, а просто няква случайна роля.. Обожавам акс хората... а милият Амироуш е най-объркания човек, когото съм виждала, милия. Бих говорила за оценки, но като се замисля по-добре не.. Имах още някакви отчети да правя, ама не помня.
Още не съм си доспала от безсънната нощ прекарана в четене на Ад и интересни среднощни телефонни разговори. Не бях осъзнала силата на кафето. Затова може би последва и стандартната петъчна вечер, първо в бар Ко и после напиване в таванчето на Асен.. уж щях да не пия, но с компанията от випуска е просто невъзможно.. не зная защо, но винаги тези вечеринки ми вдигат малко статуса на настронието. Е..прибирането беше малко сложно, той и Асен дойде.. затова по принцип не обичам да пия. Утре най-сетне ще гледам Пиесата за бебето.. дори и това не ме кара да се усмихвам, въхх..
ще лягам май.. или ще уча..трябва да уча..
имеимеимеимеимеимеимеимеимеподяволите
мерси томас.