Презентация+ "Русская против шаманов" (Болгария)

[shantinathini]

Ну журналисты - что возьмешь?! Хорошо, что я уже давно морально устойчива - и готова смеяться над тем, что про меня пишут :) Хотя мои ответы перевели на болгарский вполне адекватно (проверила по переводчику), как водится заголовок придумал редактор со своей колокольни, и в качестве интервьюера указана не сама Мария Николаева (моя болгарская тёзка), а ее коллега, с которой я никак не контактировала. Но самое веселье - оказывается, меня называют "новой Джуной" (спасибо на честном слове), остальное слегка преувеличено: богатые клиенты и даже миллионеры у меня обучались на Бали, но это был не основной контингент; объехала я все-таки не весь мир, а только Азию и Европу; всемирная слава есть в смыле книг на Амазоне, но все-таки я не Джуна; и, наконец, я уехала из Индонезии не по причине битвы с шаманами, а спустя несколько лет после ее благополучного завершения, где каждый остался при своем :) Да и мой первый клиент Анатолий Литвин, тур с которым я проводила в Таиланде под новый 2009 год, и имя которого я слава богу не назвала (а он у меня доселе в друзьях), слегка обиделся на интерпретацию "дебел овен" по-болгарски, хотя я-то выражалась вполне культурно "вальяжный барин". Зато болгары-то как обрадовались - за сутки более 2500 просмотров и уже 80 перепостов в соцсетях! Причем, это не предел мечтаний - поскольку здесь интервью сильно сократили, полная версия выйдет в другом болгарском издании, поэтому сохраняю интригу, полный текст не публикую, делаю только перевод имеющегося...

Рускинята, която се опълчи на шаманите

Когато ти отнемат всичко материално, се налага да погледнеш към душата си и понякога
виждаш бездна, казва Мария Николаевa

• Мария Николаева е рускиня, която заминава за Индонезия и там започва да обучава на духовни практики много богати руснаци.
• Наричат я новата Джуна. След като повежда битка срещу шаманети, се връща обратно в Русия.
• В търсене на духовното е обиколила почти всички екзотични места по света.
• Тя е известна по цял свят и дава за пръв път интервю за българска медия.
• Какво да правим, когато сме в началото на пътя и решим, че имаме нужда от духовна промяна?
• Преди всичко е нужно духовно образование на равнище информация - да имаме примери и варианти за развитие в различните традиции, за да можем на избираме действително кой идеал ни подхожда, за какво сме готови да се променим. Не е задължително да държим на първото предложение, тъй като натрупването на опит може да е полезно. Постепенно се натрудват знания и опит, на основата на които ще можем да изградим още по-дългосрочна стратегия. Всеки начинаещ има някой период на „проби и залитания” между учители и школи, който обикновено отнема 1-2 години. Това е абсолютно нормална ситуация, но тя не трябва да продължава прекалено дълго. В наше време има много източници на информация, затова началният етап може да се премине сравнително бързо. По-нататък е нуобходимо да се определи: да следваш една традиция, или да следваш конкретен свой синтез. Малко са способни да изберат веднага само на основата на интуицията си!
• Говорите за духовна пустота, какво означава това?
• Това е перефраза на моята книга „Пълната пустота”, написана на Бали, гъдето разглеждам положението на човек, който „има всичко” в материален план и се оказва в задънена улица, незнаейки какво да прави с живота си. Това означава, че е настъпило преситеност от обикновения живот и е дошло време да се разбере преходността на светските постижения. Тогава човек започва да чувства силна вътрешна пустота, тъй като за различните хора степента на удовлетвореност от живота се намира на различни нива - на един е достатъчно дом и кола, на друг вила и самолет, а трети усеща духовен глад, макар и иначе да е нахранен и облечен. Но едно нещо е общо за всичките ситуации - това е състоянието на „пълна пустота”, когато човек разбира, че има всичко, и все пак няма нищо. И ето тук възниква импулсът към съвършенство - да превърнеш себе си в хармонично развита личност във всяки план - физически, духовен, и така до освобождаването от всякакви обисловености. Интересно е, че замисълът на книгата „Пълна пустота” възникна при общуването с един от моите клиенти на Бали, който беше милионер и те оплакваше колко тежък е животът на богатите му приятели! Да, те имат всичко, но без обръщане към духовното измерение, започват да пропиляват времето си и даже да деградират.
• Сигурно в практиката си сте имали много интересни случаи, можете ли да разкажете за някой?
• - Спомням си за моя пръв клиент, с когото работех още в Тайланд в качеството на „гид”. Той искаше да му помогна да се запознае с будизма ида се научи да медитира. Когато пристигна даже не вярвах, че той може да се поинтересува от духовно пректики - беше директор, доста пълен, свикнал на комфорт и удоволствия. В началото той дори предлагаше да се промени програмана и наместо на манастир, да го заведа на курорт, но аз настоях и почти насила го заведох в манастира. Той се опита на няколко пъти да избяга, но все пак с много усилия го задържах десет дни.
• - Защо?
• - Защото, когато ти отнемат всичко физическо, се налага да погледнеш навътре в себе си и виждаш бездна. Бях поразена от промяната му на края. Вместо дебел овен, уморен от живота, се бе преобразил в строен младеж със сияещи очи, с променени житейски планове. След това той действително откри духовен център.
• - Бихте ли работили в България?
• За да отговоря на този въпрос, трябва първо да съм я посетила. Интересно е, че още в СССР десет години учех в гимназия Георги Димитров и имахме постоянен културен обмен с българи. Веднъж даже ме избраха за двудневна екскурзия в София, но аз се отказах, защото обичах да прекарвам летата в Псковска област. Но и там, баба ми пазеше картичка от брат си от фронта в България, датирана от 1944 г. имала съм интересни срещи с българи в ашрама Сатя Саи, след това си пишехме. Веднъж пък ми писаха от българско издателство с желанието да препечатат моя книга, но дойде кризата и не се получи. Но и днес ми пишат много българи, които са чели книгите ми на руски. Въобще България винаги е присъствала в живота ми и все някога ще отида там. Сега, след цели 12 години на Изток, аз се завърнах в Петербург и вече обиколих половин Европа с шенгенска виза и имам нови планове. А тъй като за България ми е необходима отделна виза, засега ще трябва да отложа идването си, но съм сигурност ще го направя някога.

Интервю на Дилян Вълев