Mar 30, 2014 12:32
Днес разбрах едно много важно нещо - аз съм българка. И това е основното.
След това съм добра приятелка, успешен специалист по маркетинг и връзки с обществеността, млад ръководител. Най-важно е да помня, че съм българка - дъщеря на българи и първите и следващите думи ми са казани на български. И първата песен, която ми пееше баба Мария беще песента "Скарали са двечки пъстри буболечки за една пъничка бобена чорбичка".
За съжаление, през предишните ми десет години в Русия имах други цели - за успешна социализация, за успех като професионал. Важно е беше до покажа на всички, че аз съм свой човек, че говоря на същия език, че приличам на тях, макар че външно не силно приличам, макар че малко съм по-интензивна в емоциите.
Вчера, на концерта на Горан Брегович разбрах, че разликата е съществена. И няма за какво да се срамувам. Аз съм друга. С друг опит на преживяване на националната си принадлежност, който предобиват всичките, които са родени в чужбина. С друго отношение към балканската музика, с друга емоционална интензивност, с други културни традиции, с празници на Трифон Зарезан и Св. Мария. Аз съм бълкарка. И това е основното ми богатство.
Балканы,
Южная,
Болгария,
Обич,
Българско,
Эмоции