безплатен сладолед!
Хей деца! Честит празник!!
Моля никой да не забравя от къде е тръгнал (както пее всеки уважаващ себе си рапър от гетата) и да отпразнува подобаващо завинаги един от най-светлите празници в календара.
- Билетите на БДЖ за деца до 14 години са безплатни.
- в София има 4 куклено театрални постановки (Пепеляшка, Пинокио, Малкия принц, Снежанка, Пипи дългото чорапче. Чудесна програма.. само за момиченца. Нито една приказка за убиване на лами или крадене на богатства и моми от Кашчей Безсмъртни, пф! Нищо чудно, че последния път като бях на представление на куклен тратър едно от момченцата сред публиката каза, че не иска да става великан, ми ще бъде принцеса - и допълни - "Аз дори си имам рокля!"
- няма да се занимавам повече с тебе, това е личен блог, не някъв смотан ивент-гид оправяй се сам пък :)
По мое време (когато все още бях на 14) имаше и обичай да се подаряват подаръци на децата за 1 юни. При това не някаква си пастичка или хамбургер (когато бях на 14 яденето на хамбургер си беше поощрително занимание за през уикенда :), ами истински подаръци - почти като тия за рожден ден - пистолет с пластмасови стрелички, които се лепят по стъклото на вратата или на хладилника. Страхотен пистолет, жълт с удобна дръжка, при това без разглобяващи се части, така че издържа доста време.
Колко беше лесно, ха ?
Не знам вече дали си спомням добре...
Ето една детска история:
Веднъж бяхме тръгнали две коли семейства с деца да бягаме от града и я докарахме до някаква бивша водна мелница, преправена на ресторант. Хубаво просторно място нейде между Нова Загора и Сливен, сградата беше обзаведена с големи дървени маси, шарени традиционни български покривки и така нататък, а самата мелница, макар и не действаща си стоеше наблизо, както и канала с водата, цялата покрита с зеленикава тиня. Не знам защо, но на мен този канал ми се стори, не че е пълен с вода, а че е някаква тревичка, тъй като наистина беше много нагъсто покрит с тиня. Изглеждаше супер мекичка и свежа тревичка, аз предусетих колко приятно би било да се разхождаш по нея и се запътих право натам. И в един миг пропаднах, което си беше доста шокиращо и внезапно и не че има някакво значение при толкова рязко развитие на нещата, но тогава на всичкото отгоре дори не можех и да плувам. Виждах тънките лъчи светлина да се процеждат между тинята, която съм разпръснал с гмуркането ми, балончетата въздух, които избълбучвам и паникьосано размахвах ръце над водата в опит да се хвана за нещо. Някакси не успах да потъна, а напротив - спомням си как ту подавах глава над водата, ту пак се потапях. Не бих казал, че си спомням нещо да съм си мислел точно тогава или пък да съм видял светлината в тунела, предполагам не ми е било писано все още.
Чичо Пламен успя да ме хване и да ме издърпа. Май никога не съм си давал сметка, че той ми е спасил живота. Честно казано след това не съм имал и кошмари, че се удавям. Детски работи.
Ти ако си спомняш, разкажи нещо ?
Послепис -- Днес пред зоопарка имало 1 километрово задръстване :) Хаха. Go, parents!
Моля никой да не забравя от къде е тръгнал (както пее всеки уважаващ себе си рапър от гетата) и да отпразнува подобаващо завинаги един от най-светлите празници в календара.
- Билетите на БДЖ за деца до 14 години са безплатни.
- в София има 4 куклено театрални постановки (Пепеляшка, Пинокио, Малкия принц, Снежанка, Пипи дългото чорапче. Чудесна програма.. само за момиченца. Нито една приказка за убиване на лами или крадене на богатства и моми от Кашчей Безсмъртни, пф! Нищо чудно, че последния път като бях на представление на куклен тратър едно от момченцата сред публиката каза, че не иска да става великан, ми ще бъде принцеса - и допълни - "Аз дори си имам рокля!"
- няма да се занимавам повече с тебе, това е личен блог, не някъв смотан ивент-гид оправяй се сам пък :)
По мое време (когато все още бях на 14) имаше и обичай да се подаряват подаръци на децата за 1 юни. При това не някаква си пастичка или хамбургер (когато бях на 14 яденето на хамбургер си беше поощрително занимание за през уикенда :), ами истински подаръци - почти като тия за рожден ден - пистолет с пластмасови стрелички, които се лепят по стъклото на вратата или на хладилника. Страхотен пистолет, жълт с удобна дръжка, при това без разглобяващи се части, така че издържа доста време.
Колко беше лесно, ха ?
Не знам вече дали си спомням добре...
Ето една детска история:
Веднъж бяхме тръгнали две коли семейства с деца да бягаме от града и я докарахме до някаква бивша водна мелница, преправена на ресторант. Хубаво просторно място нейде между Нова Загора и Сливен, сградата беше обзаведена с големи дървени маси, шарени традиционни български покривки и така нататък, а самата мелница, макар и не действаща си стоеше наблизо, както и канала с водата, цялата покрита с зеленикава тиня. Не знам защо, но на мен този канал ми се стори, не че е пълен с вода, а че е някаква тревичка, тъй като наистина беше много нагъсто покрит с тиня. Изглеждаше супер мекичка и свежа тревичка, аз предусетих колко приятно би било да се разхождаш по нея и се запътих право натам. И в един миг пропаднах, което си беше доста шокиращо и внезапно и не че има някакво значение при толкова рязко развитие на нещата, но тогава на всичкото отгоре дори не можех и да плувам. Виждах тънките лъчи светлина да се процеждат между тинята, която съм разпръснал с гмуркането ми, балончетата въздух, които избълбучвам и паникьосано размахвах ръце над водата в опит да се хвана за нещо. Някакси не успах да потъна, а напротив - спомням си как ту подавах глава над водата, ту пак се потапях. Не бих казал, че си спомням нещо да съм си мислел точно тогава или пък да съм видял светлината в тунела, предполагам не ми е било писано все още.
Чичо Пламен успя да ме хване и да ме издърпа. Май никога не съм си давал сметка, че той ми е спасил живота. Честно казано след това не съм имал и кошмари, че се удавям. Детски работи.
Ти ако си спомняш, разкажи нещо ?
Послепис -- Днес пред зоопарка имало 1 километрово задръстване :) Хаха. Go, parents!