Partia o muerte
Неее, не, нееее,
Фидел ни напуска!
Е, поне фразата „жив е той, жив е“ напълно буквално характеризира положението му. Първото за което се сещам е „еми... мерси и евала!“ - за това, че поне след като вижда, че няма физическата възможност да е „добрият стар Фидел“ (тоест - добрият не-чак-пък-толкова-слаб-и-безпомощен-старец Фидел) и да вади безупречни речи от по пет часа (едно от най-важните качества на всеки един латиноамерикански президент, все пак) с цялата си енергия и плам - е взел мъдрото решение да с оттегли докато е време. И по този начин да уреди приемственост на носталгичната социалистическа диктатура в страната; вместо да си мисли, че може да дърпа юздите до края, след който да настъпи хаос и про-американски разгул. Тоест надявам се това дето пишат доста от медиите: „Островът е вече свободен“ (или май са искали да кажат „овакантен“) няма да стане толкова лесно, тъй като най-вероятно брат му ще заеме „овакантенния“ стол и ще продължи словестната битка с капиталистическите поробители на човечеството.
Така че ако притворим очи може да ти се стори, че Фидел следва примера на Че, който предпочита вместо да тъне в ухолство като директор на Кубинската народна банка, да продължи революционната си мисия, дори и това да означава опастност, лишения и спане в кални палатки нейде из дъбравите на Боливия, заобиколен от паразитни бубулечки от които ти излизат пъпки и хищни агенти на ЦРУ от които ти излизат дупки в главата. Колкото и старчески изморен да изглежда, явно поне не е старчески изглупял - и е приел факта, че е време да се оттегли.
Тъй че днес, тази вечер, нека тържествено затворим страницата на романтизма в политическите отношения. Колкото и да й се кефя чисто ирационално, тя ни донесе само празни обещания и неизпълнени надежди. Ако приемем, че нейната история датира от „Пролетта на народите“ - Френската революция, обединителните войни на Германия, Италия, Балканските патаклами, революционерите-поети и поетите с китари, Ботев, Левски (всъщност интересно, че това е ден, в който е обичайно да си спомняме и за него) и всичките знайни и не знайни истински мъже със сериозен поглед и засилен контраст на снимките, на които зелените куртки толкова много им отиват, то с оттеглянето на Фидел се слага една точка - . И се продължава с други сериозно изглеждащи мъжаги, които не знам къде, но необратимо са загубили всякакъв чар - вземи например последния революционер и трансформатор: бате Влади - Путинка. На него се падна честта да извърши една значима революция - от държавата-партия да направи държавата-компания. И успява, но - я колко скучно го прави - без всички онези лозунги, без онази искрена близост с народа, без средствата на социалистическата пропаганда, без пушки и без призиви за свободен свят и африкански просперитет.
Всъщност не е така - той ползва повече от тия средства. Единственият проблем е, че няма брада.
Вива Фидел! Hasta la victoria siempre, patria o muerte.
Фидел ни напуска!
Е, поне фразата „жив е той, жив е“ напълно буквално характеризира положението му. Първото за което се сещам е „еми... мерси и евала!“ - за това, че поне след като вижда, че няма физическата възможност да е „добрият стар Фидел“ (тоест - добрият не-чак-пък-толкова-слаб-и-безпомощен-старец Фидел) и да вади безупречни речи от по пет часа (едно от най-важните качества на всеки един латиноамерикански президент, все пак) с цялата си енергия и плам - е взел мъдрото решение да с оттегли докато е време. И по този начин да уреди приемственост на носталгичната социалистическа диктатура в страната; вместо да си мисли, че може да дърпа юздите до края, след който да настъпи хаос и про-американски разгул. Тоест надявам се това дето пишат доста от медиите: „Островът е вече свободен“ (или май са искали да кажат „овакантен“) няма да стане толкова лесно, тъй като най-вероятно брат му ще заеме „овакантенния“ стол и ще продължи словестната битка с капиталистическите поробители на човечеството.
Така че ако притворим очи може да ти се стори, че Фидел следва примера на Че, който предпочита вместо да тъне в ухолство като директор на Кубинската народна банка, да продължи революционната си мисия, дори и това да означава опастност, лишения и спане в кални палатки нейде из дъбравите на Боливия, заобиколен от паразитни бубулечки от които ти излизат пъпки и хищни агенти на ЦРУ от които ти излизат дупки в главата. Колкото и старчески изморен да изглежда, явно поне не е старчески изглупял - и е приел факта, че е време да се оттегли.
Тъй че днес, тази вечер, нека тържествено затворим страницата на романтизма в политическите отношения. Колкото и да й се кефя чисто ирационално, тя ни донесе само празни обещания и неизпълнени надежди. Ако приемем, че нейната история датира от „Пролетта на народите“ - Френската революция, обединителните войни на Германия, Италия, Балканските патаклами, революционерите-поети и поетите с китари, Ботев, Левски (всъщност интересно, че това е ден, в който е обичайно да си спомняме и за него) и всичките знайни и не знайни истински мъже със сериозен поглед и засилен контраст на снимките, на които зелените куртки толкова много им отиват, то с оттеглянето на Фидел се слага една точка - . И се продължава с други сериозно изглеждащи мъжаги, които не знам къде, но необратимо са загубили всякакъв чар - вземи например последния революционер и трансформатор: бате Влади - Путинка. На него се падна честта да извърши една значима революция - от държавата-партия да направи държавата-компания. И успява, но - я колко скучно го прави - без всички онези лозунги, без онази искрена близост с народа, без средствата на социалистическата пропаганда, без пушки и без призиви за свободен свят и африкански просперитет.
Всъщност не е така - той ползва повече от тия средства. Единственият проблем е, че няма брада.
Вива Фидел! Hasta la victoria siempre, patria o muerte.