Първо

[nage]

Скъпи жени, момичета и други нежни създания,
струва ми се, че е малко вероятно, но все пак възможно някога през съзнанието ви да е прелитал въпроса "Бе, кво аджеба искат мъжете" (макар че още много преди да излезе онзи филм с Мел Гипсън всички бяхме наясно, че противоположният му еквивалент е  значително по-популярен, може би дори правилно

Comments

[nage]

Благодаря за този критичен коментар.
И въпреки, че може може да прозвуча надуто, струва ми се, че нищо не си разбрал от идеята на статията (макар всъщност да разглеждам този текст по-скоро като писмо).
Първо - аз не съм отхвърлил теорията за жените като пазарни стоки. Тя си съществува и процъфтява и без мен, в това да докажеш, че голяма част от жените днес са се превърнали в "продукти" няма нищо трудно и необичайно. Това е не само очевиден факт, но и проблем на нашето общество. Самата ти фраза за реализацията на жените на пазара за социални услуги, вярвам ще се съгласиш, събужда на първо място асоциацията за проституция. Ако това е гледището ти за отношението между мъжете и жените - ок, то наистина има и своите положителни черти - става бързо, "уредено" е в някакви рамки, предполагам дава право и на рекламация.
Но мисля, че с използвания про-теоретичен стил съм те объркал, че тук става въпрос за икономика, за търсене и предлагане, за взимане на разумни решения и както казваш - за "прокопсване". Съжалявам, но категорично не - това, което съм се опитал да опиша е пълната противоположност на "прокопсването" и касае малката надежда, че все пак хората имат възможност да се разграничат от засилващата се тенденция да имат прилика с пазарните стоки. Ето защо нещата, за които говоря (и които несъмнено вече са проверени-нямам претенцията да кажа нещо нечувано в оригиналността си) със сигурност нямат общо с пазарните условия.
Всеки естествено има свободата да избира и да вярва как се чувства по-добре като "стока" или като "човек".