Батяня, братишка. Восток дело тонкое.
15. бат, бай - българско почетно обръщение към по-старши, или по-голям по възраст. Етимологията е подчертано индоиранска. В согдийски b`y /бай/ означава по-стар, санскрит bhagin, раджастхански bhōja - девер, шурей, в индийския диалект маратхи bhāî - почетно обръщение към брат, приятел, кашмирски bāye, bāyō, bāyien, хинди-урду bāňh - по-голям брат. Сравни с идентичните български байо, байно. В санскрит pitār, авестийски pitar, pta, протоиндоирански phtar, средноперсийски pitā, пехлевийски pīd/ar/, средноперсийски pid, съвр.персийски pidar, хотаносакски p.tar, согдийски p`t, пущунски рlār, латински pater, староирландски athir, atkar, галски gutuater, старовисоконемски fetiro, нидерландски vetter, немски vater, английски father - баща. /L-IAIL/,/P-IEW/ Бат е често срешнато окончание или представка на прабългарските имена, съответно Крум-бат, Худ-бат /вариант на името Кубрат/ и Бат-Баян. П.Добрев свързва бат с българското батьо, батко, бачо - по-голям брат, както във вахански - бат и бач. /
пруф
пруф