Най-после се стегнахме и забравихме всички претенции. И чистотата не се приема за мания. И ще се справим с колкото и каквото имаме. Капитализмът бързо свърши и вече почваме да се катерим по дърветата. А в училище ни учиха, че обществените строеве не можели да се прескачат! Могат и още как! И то отпред назад!
Впрочем, аз винаги съм живяла в леката версия на Ленинградската Блокада. И съм въвела в къщи порядки, които никой не спазваШЕ, и сега НЕ МИ СЕ НАЛАГА ДА ПРОМЕНЯМ. Просто всичко си дойде на мястото и най-после, се разбра, че съм права. И всичко се върши както трябва и с по-малко мрънкане и офлянкване от обичайното.
Лирическо отклонение. И хепиенд.
Баща ми често казваше:"Ще видиш къде серат гладните"и "Ще ядеш и сухи круши". Казваше ми още:"Не струваш и два лева скъсано."
Затова никога няма да разбера къде е гробът му.