Sep 07, 2005 02:31
Не искам,а и нямам сили да се разправям с малки дечица,които не знаят какво искат,не знаят къде се намират и още по-зле - не знаят как да разговарят и да поддържат нормални взаимоотношения.Не желая да се занимавам с сърденици,фасони и други подобни,с които се занимават в 5-ти клас.
Толкова ли е трудно да попиташ когат нещо не ти е ясно,вместо да решаваш,че непременно някои ти е сърдит.Толкова ли трудно му беше да попита ми трябваше да се прави на хлапе и да се цупи... ОМРЪЗНА МИ!НЕ МИ СЕ ЗАНИМАВА!
Искам срещу мен да виждам адекватен за 20 годишен човек поглед,а не празни очи и човек,който само казва на всичко "да" и "добре" и думите влизат през едното и излизат през другото му ухо.
Много ме ядоса,защото не говори с мен когато има нещо,а се цупи и мълчи - мразя когато питам да ми се мълчи и да ме гледа тъпо сякаш за първи път чува думата "споделяне".
Но защо воабще да се занимавам - това си е загуба на време и нерви,а аз опредлено няма излишни такива.
Отказвам се...не ми пука след като на него не му пука....слагам край на тази огоромна глупост...иксам зрял човек до себе си,който е стъпил здраво на земята и с когото мога да говоря...а не някои,който само пиенето,напиването и мадамите около него са му в главата - хайде да не се връщаме в пубертетските си години!