Противно
Имах две седмици грипна ваканция.По-противно нещо не ми се беше случвало от много време.
Чувствам се ужасно зле.Изгубила съм и малкото увереност ,която имах в себе си и сега ме е срам да се покажа от нас,да не говорим да отида на клуб или някъде на кафе.
Страх ме е,че той ще си намери някоя красавица( а в Плевен ги има много) и ще си тръгне. А аз не искам.
Искам да е до мен - той единствен ме разбира и ме подкрепя,а не да влошава и без това не хубавото положение като филосовства и казва колко лесно би било всичко само ако съм искала да го променя - глупости!
Той беше до мен когато имах нужда от приятел.Той беше до мен,когато исках да се махна от тоя свят.Той беше до мен когато не исках да се събудя.Той беше до мен когато имах нужда от любовник.Той беше до мен когато имах нужда от усмивка - когато всички други играяха всоите роли на "прятели",задавайки кретенския въпрос "а какво става с теб?",но дефактно не им пука какъв ще бъде отговора и дали ще последва такъв.
Той беше там когато те всички се правеха на загрижени.
Имам нужда от някои като него - който е наясно със себе си и е наясно какво прави.Не искам много мисли,а чувства.
И защо да се обръщам назад,след като там няма нищо друго освен илюзии и скапани спомени.
Фарс!Отврат!
И не стига всичко това,но и пак съм в депресия.Сълзите не спират ,а не мен вече ми писна.За какво са ми?
За какво сте ми вие?Сякаш някога ще сте до мен,редом с мен.Сякаш някога ще срещна усмивката ви,когато имам неистова нужда от нея.Не искам повърхностни разговори и мисли...
Чувствам се ужасно зле.Изгубила съм и малкото увереност ,която имах в себе си и сега ме е срам да се покажа от нас,да не говорим да отида на клуб или някъде на кафе.
Страх ме е,че той ще си намери някоя красавица( а в Плевен ги има много) и ще си тръгне. А аз не искам.
Искам да е до мен - той единствен ме разбира и ме подкрепя,а не да влошава и без това не хубавото положение като филосовства и казва колко лесно би било всичко само ако съм искала да го променя - глупости!
Той беше до мен когато имах нужда от приятел.Той беше до мен,когато исках да се махна от тоя свят.Той беше до мен когато не исках да се събудя.Той беше до мен когато имах нужда от любовник.Той беше до мен когато имах нужда от усмивка - когато всички други играяха всоите роли на "прятели",задавайки кретенския въпрос "а какво става с теб?",но дефактно не им пука какъв ще бъде отговора и дали ще последва такъв.
Той беше там когато те всички се правеха на загрижени.
Имам нужда от някои като него - който е наясно със себе си и е наясно какво прави.Не искам много мисли,а чувства.
И защо да се обръщам назад,след като там няма нищо друго освен илюзии и скапани спомени.
Фарс!Отврат!
И не стига всичко това,но и пак съм в депресия.Сълзите не спират ,а не мен вече ми писна.За какво са ми?
За какво сте ми вие?Сякаш някога ще сте до мен,редом с мен.Сякаш някога ще срещна усмивката ви,когато имам неистова нужда от нея.Не искам повърхностни разговори и мисли...