Кремиковски манастир Свети Георги
Кремиковският манастир, въпреки че се намира недалече от печално известния металургичен комбинат, всъщност е в неочаквано красива местност. Северно от квартал Кремиковци в полите на Стара планина, има красива гъста гъста гора. Над върховете на нейните дървета още от далече се белеят куполът и камбанарията на новата църква.
Но далеч по-важна е по-малката и по-стара църква в двора на манастира, в която е съхранен един от най ценните ансамбли на средновековното българско изкуство. При това, за разлика от много други църкви описани в този сайт, фреските са в голяма степен съхранени и са отлично реставрирани! Да отбележим чие дело е реставрацията - архитектурният проект е на арх. Стоян Янев, а стенописите на първия етап от екип с ръководител Люба Красовска, а втория от екип начело със Замфир Петров.
Повярвайте ми - тук говорим за високо изкуство и наистина има какво да се види.
Църквата е сравнително малка, 5.50 Х 15 метра, едноапсидна, с полуцилиндричен свод. Градена е с камък, хоросан и тухли с орнамент вълчи зъб под корниза. От запад има по-високо преддверие, в чиято южна стена е и входната врата. В западната стена също е имало врата, сега зазидана, която е извеждала в някакъв тип екзонартекс, който днес не съществува.
Не е ясно откога датира самата църква. Традиционно се споменава 1493 г. , но всъщност това е годината, в която ктиторът Радивой я е подновил. Като се има предвид, че ктиторската композиция е в преддверието, а то изглежда по-късно от основното част на църквата, то е напълно възможно тя да е значително по-стара..
Влизайки в основната част на църквата, право насреща виждаме едно от най-въздействащите изображения на Богородица Платитера /Ширшая небес/ в апсидата.
Там е и запазеният олтарен камък, покрит с надписи.
От двете страни над декоративен цокъл, имитиращ драперия е изобразен пояс от прави светци, над тях има образи в медальони и най-горе - сцени от страстите христови. За съжаление не са запазени сцените в най горния регистър и свода, където бихме могли да очакваме поне един прекрасен Пантократор, защото сводът е бил разрушен, може би при земетресение през 1503 г.
Иконостасът го нямя, уж е в някакъв музей. На южната стена има ниша, в която е изобразен свети Георги на кон, убиващ змея.
Страхотно изображение. Впечатлява доспехът му, който според мен е много вероятно да е бригандина, чието наличие по българските земи по принцип е спорно, както и разкошната му сабя.
В олтара са обичайните изображения на свети отци.
ниша вляво от олтара.
Започваме със северната страна. Първо е тази сцена - видението на Петър Александрийски.
има прекрасно изображение на сцената Деисис
и най- добрите изображения на светците войни от всички запазени наши църкви.
Това са Меркурий, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и свети Димитър.
На южната стена светците са цивилни, но практически не са запазени
Западната стена е изписана съвсем канонично - отляво на вратата Архангел Михаил с огромен меч,
а отдясно Константин и майка му Елена.
Над вратата - Успение Богородично.
Цикълът със сцени от живота на Христос започва с рождението му, което е на южната стена.
Обърнете внимание и на този жизнен фрагмент с двамата овчари напомнящ някои сцени от Джото.
следващата сцена не я знам каква е, а след това е възкресението на Лазар, с Марта, която бърше стъпалата на Исус с косата си.
На следващата сцена е влизането му в Йерусалим, с виковете "Осанна", постилането на дрехи под краката на магарето и катереното по палмите за по-добра видимост.
Тайната вечеря,
Умиването на нозете
и се прехвърляме на западната стена, където виждаме повредената за съжаление сцена с целувката на Юда и залавянето на Исус
отричането на Петър
През това време Исус го водят при Пилат,
Който си умива ръцете
Следва Поругание, т.е около Исус танцувят непристойно , като може да обърнете внимание на размахваните кърпи, като на хоро
и естествено следва разпятието, което обаче почти не е запазено
Полагат Исус в гроба, като го увиват и в плащеница . Ако торинската плащеница беше истинска, то това би бил момента със създаването и
Охрана охранява гробницата. Между другото това е една от най-интересните сцени - и изражението на войниците и въоръжението и особено сходните на
западноевропейските кетъл-шлемове.
следващата сцена с излизането от гроба не знам защо не съм я снимал и очевидно ще се връщам да я снимам пак
и отново сцена от апсидата
с нея приключвам първата част от темата.
Втората част ще бъде посветена на не по-малко интересното преддверие на църквата с прочутите ктиторски портрети на болярина Радивой и семейството му и още много интересни изображения.
ГАЛЕРИЯ
ГАЛЕРИЯ 2012
втора част