Свети Георги Кюстендил
СВЕТИ ГЕОРГИ КЮСТЕНДИЛ
СВЕТИ ГЕОРГИ КЮСТЕНДИЛ
западната фасада на църквата
снимка от Google Earth
За разлика от много други средновековни храмове, тя вече е отлично реставрирана и отворена за посещение. Има прекрасни средновековни стенописи от 11-12 век и интересни възрожденски такива по тавана. За съжаление средновековните са доста фрагментарно запазени и са покрити с най различни графити - древни и нови.
галерия със снимки на стенописите
.
свети Ермолай
светец в костюма на византийски сановник. обърнете внимание на хералдическите лилии по дрехата му
Хвала на реставраторите!
По-долу текст от http://www.culttourism-kn.bg/bg/kjustendil/history2.htm
Църквата “Св. Георги” се намира в югозападната част на Кюстендил, в квартал Колуша /средновековното село Коласия/.
Най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Според архитектурните й особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането й може да се отнесе към края на Х - началото на ХI в.
Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г. През ХІХ в., църквата е разрушена от турците (до основите на сводовете). През 1878-1880 г. е възстановена .
Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските - разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитекурна стойност.
Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория “национално значение”.
и един текст, изпратен от Корса
Църквата "Св. Георги" в кв. Колуша, Кюстендил
Датировката на църквата се отнася в XI в. Тя е една от най-старите запазени на територията на Югозападна България. По план е почти квадратна - 10 м. х 8.70м., с квадратен наос. Четири масивни стълба поддържат сводовите рамена на кръста и куполния барабан.
Тя е цариградски модел на кръстокуполна църква, т.нар. царски тип, който през 11 и 12 век съществува в по-важните градове на Византийската империя, поддържали активни контакти с Константинопол. По вида си е близка със знаменитите несебърски късновизантийски образци, както и с атинската църква Капникарея “Св. Теодор” от 1070 г. Тази рядка за провинциалните територии сграда се обяснява с факта, съобщаван от някои византийски източници, че през 1072 г. епископ на Велбъжд бил Никифор, грък с висока ученост, който ни е оставил ръкописен коментар на Йоан Златоуст. Освен това Велбъжд, Средновековният Кюстендил, е бил главен град на важна византийска тема и център на ромеизация на населението в тези български територии.
Отличителен белег на царския тип църкви е при застрояването на тухлите, които са слепени с хоросан. Отвън те са през ред скрити под мазилка и прави впечатление за зидария с широки декоративни фуги (такъв градеж е и ранната византийска сграда Ротондата Св. Георги Кападокийски” в София от 4 век). В това ортношение “Св. Георги” в Колуша се различава от своите съвременници в Гърция и Турция. В България има само две такива църкви оцелели - Св. Никола от 12-13 в. в Сапарева баня и старата част на Боянската църква - Св. Панталеймон.
Средовековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис. Има 4 изографисани пласта. Всички стенописи са изпълнени ал фреско - върху мокра мазилка преди да изсъхне.
Първият етап на изографисване се свързва със самия строеж на църквата. От него не се виждат запазени стенописи. Може да бъде видяна само една малка част в южната страна на олтара. По голяма част от стенописите под корниза според иконографския им стил се отнасят към края на 11 началото на 12 век, когато територията на България е под византийска власт и Велбъждската епархия е включена в диоцеза на Охридската архиепископия. От 1090 до 1118 нейн архиепископ е Теофилакт Охридски, автор на “Житие на Св.Климент Охридкси”. Майсторството при изработката на стенопоисите говори за изаографисването им от майстори зографи от Солунската школа.
В ниската част на олтарната апсида е запазена част от нарисуваната илюзорна завеса, която има сакрален смисъл да обозначава границата между земния свят и небесния. По стените на проходите между трите олтарни членения са 4 образи на дякони в различни пози, по-дребни от тези по стълбовете в наоса. Те носят в покритите си с антимис ръце дарохранителници и кадилници. Според Л. Мавродинова те са изобразени като учасници в литургичното тайнство - пренасят хляба и виното за причстието от протезиса към светата трапеза след причестяването на вярващите и ги връщат обратно в олтара. Това след 6 в. е т.нар. Златоустова литургия Велик вход, олицетворяваща самата Христова жертва на разпятието. Това е уникален начин за изографисване на олтара в Югоизточна Европа от това време.
В източната част на наоса са представени Светци лечители, което се обяснава с природните дадености на града, а именно лечебните минерални извори, използвани още от древността. Това са Св. Ермолай и Св.Дамиан със свитък в ръка, Св. Панталеймон държащ кутия с лекарства и Св. Козма на южния стълб.
В централната част на наоса има 4 светци-войни от тях се разпознава само Св.Мина. Представените Св. Сава от Сърбия и Св. Йоан Кръстител, както и две сцени в средата на апсизата са от третия иконографски пласт датиращ в XV-XVII век.
Западната част на наоса представя 4 светици-две дяконистки Св. Варвара и Св. Неделя като защитнички на женския достъп до наоса, Св. Петка или Св. Марина, и Св. Екатерина в имперски одежди.
Образът на Св. Николай Марликийски е най-добре запазен. Красота на изографисването му говори за чистотата на използваните бои, които са запазили автентичния си вид.
Четвъртият изографисан пласт заема пространстовото над корниза, частта с иконите под него е свалена за реставрация и ще бъде експонирана в съседната на църквата възрожденска сграда. Той се датира непосредствено след Освобождението от 1878 - 1880 г., когато църквата е напълно реставрирана след частичното й разрушение от Османците през 60-70 те години на XIX в. Стенописите от този пласт представляват типична за българското Възраждане иконография. Куполът на църквата, където е образът на Бог Савот, е изографисан от известния през Възраждането зограф Иван Доспевски. Останалите стенописи са направени от местни майстори зографи.
Съществува легенда, че под основите на църквата “Св. Георги” е гробът на Михаил III Шишман, който намира смъртта си в околностите на Велбъжд след битката със сърбите през 1330 г. Гроб е открит, но без наличие на царски погребален инвентар.
