Света Петка Вуково
Света Петка в село Вуково е една от най-чаровните църкви, които са запазени в България. При това, за разлика от много други, тя е напълно запазена, отлично реставрирана и в много добро състояние. При това дори е достатъчно известна.
Вуково се намира недалеч от Бобошево. Като излизате от Бобошево в посока Кюстендил много скоро след това отдясно се вижда метален мост над Струма. Завивате по него и след около три километра сте в селото. Църквата е в едно дворче в самото му начало, от лявата страна на пътя.
Обикновено е заключена, но ключът е в къщата срещу нея. Помолете, ще ви отворят.
Както останалите църкви от периода, Света Петка е малка, но богато украсена. Според надписа над вратата е от 1598 г.
Стенописите са страхотни.
Доста добра статия има в уикипедия. Ще си позволя да я постна цялата, защото там често се вандалства, а тук ще остане.
Църквата е разположена на левия бряг на река Струма, в източната махала на село Вуково, община Бобошево.
Еднокорабна, едноапсидна църква, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада, с външни размери 8,10 Х 4,34 м. Сводът е полуцилиндричен. Излизащите на западната фасада анти и издадената апсида на източната стена раздвижват архитектурния обем. Полукръглата апсида е прорязана от малко, тясно прозорче. Градена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Цялата вътрешност е била изписана, а също и западната външна страна. Стенописите в църквата, доста добре и цялостно запазени се отличават с богата пластична култура и са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите. Църквата е построена през ХVІ в.
Стенописната декорация, както гласи ктиторският надпис върху западната стена на наоса, е изпълнена през 1598 г. със средствата на група заможни жители на селището. Декоративната система на стенописите е изградена от традиционни медальони с изображенията на Христос в свода, фризове от медальони с образи на пророци и светци, сцени и прави фигури на светители под аркада. Сред образите на светителите и мъчениците се намират едно от най-ранните засега изображения на Свети Сава Сръбски (предшествуващо значително късните му изображения от Възраждането), изображения на Свети Силвестър, папа Римски и на Свети Бонифаций, популярни за западнохристиянското изкуство. В декорацията на църквата се откриват редица детайли, свързани с влиянието на италианското изкуство - мустачките на някои от голобрадите войници, лица в профил в Предателството на Юда, рицарското знаменце върху копието на центуриона Лонгин от Разпятието, конникът в гръб от Кръстния ход и др. С широката си идейна програма, с майсторското изпълнение на стенописите, с приобщеността си към редица достижения на италианското ренесансово изкуство, живописта в „Света Петка" е сред най-добрите паметници на епохата.
Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).
ЛИТЕРАТУРА:
ГАЛЕРИЯ
Вуково се намира недалеч от Бобошево. Като излизате от Бобошево в посока Кюстендил много скоро след това отдясно се вижда метален мост над Струма. Завивате по него и след около три километра сте в селото. Църквата е в едно дворче в самото му начало, от лявата страна на пътя.
Обикновено е заключена, но ключът е в къщата срещу нея. Помолете, ще ви отворят.
Както останалите църкви от периода, Света Петка е малка, но богато украсена. Според надписа над вратата е от 1598 г.
Стенописите са страхотни.
Доста добра статия има в уикипедия. Ще си позволя да я постна цялата, защото там често се вандалства, а тук ще остане.
Църквата е разположена на левия бряг на река Струма, в източната махала на село Вуково, община Бобошево.
Еднокорабна, едноапсидна църква, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада, с външни размери 8,10 Х 4,34 м. Сводът е полуцилиндричен. Излизащите на западната фасада анти и издадената апсида на източната стена раздвижват архитектурния обем. Полукръглата апсида е прорязана от малко, тясно прозорче. Градена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Цялата вътрешност е била изписана, а също и западната външна страна. Стенописите в църквата, доста добре и цялостно запазени се отличават с богата пластична култура и са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите. Църквата е построена през ХVІ в.
Стенописната декорация, както гласи ктиторският надпис върху западната стена на наоса, е изпълнена през 1598 г. със средствата на група заможни жители на селището. Декоративната система на стенописите е изградена от традиционни медальони с изображенията на Христос в свода, фризове от медальони с образи на пророци и светци, сцени и прави фигури на светители под аркада. Сред образите на светителите и мъчениците се намират едно от най-ранните засега изображения на Свети Сава Сръбски (предшествуващо значително късните му изображения от Възраждането), изображения на Свети Силвестър, папа Римски и на Свети Бонифаций, популярни за западнохристиянското изкуство. В декорацията на църквата се откриват редица детайли, свързани с влиянието на италианското изкуство - мустачките на някои от голобрадите войници, лица в профил в Предателството на Юда, рицарското знаменце върху копието на центуриона Лонгин от Разпятието, конникът в гръб от Кръстния ход и др. С широката си идейна програма, с майсторското изпълнение на стенописите, с приобщеността си към редица достижения на италианското ренесансово изкуство, живописта в „Света Петка" е сред най-добрите паметници на епохата.
Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).
ЛИТЕРАТУРА:
- Grabar, Andre - La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, 1928, 450 с.;
- Протич, А. - Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г. Сборник България 1000 г., София, 1930, с.198, 384 и 397;
- Мавродинов, Никола - Изкуството на Българското Възраждане, София, 1957 г., с.262 и сл.;
- Божков, А. - За някои забравени паметници на българската монументална живопис от ХVІ век. сп.Изкуство, 1964 г., кн.9/10, с.47 и сл.;
- Василиев, Асен - Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. - Известия на Института за изобразителни изкуства, VІІ, 1964 г., с.151 и сл.;
- Панайотова, Д. - Църквата "Св.Петка" при с.Вуково. - Известия на Института за изобразителни изкуства, VІІІ, 1965 г., с.221-257;
- Марди, В. - Бабикова - Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св.Петка" в с.Вуково, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1968 г., Архив НИПК;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
- Флорева, Елена - Средновековни стенописи Вуково/1598, София, 1987 г., изд."Български художник", 171 стр.;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.586;
- Минчева, Калина - Църквата "Св.Петка" в с.Вуково, В : Църкви и манастири от Югозападна България през ХV- ХVІІ в., София, ЦСВП "Проф.Иван Дуйчев" към СУ"Св.Климент Охридски", 2007 г., с.35-37;
- Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд.РИМ - Кюстендил, печат.Дийор Принт ООД, с.106;
- Стефанов, Павел. Фрескови надписи и графити във Вуково (1598). - Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1989, № 1, 67-80.
ГАЛЕРИЯ