Успение Богородично Раждавица
Май никой не знае как се казва това кюстендилско село - Раждавица, както е официално или Ръждавица, както го знаят много хора. Дори пътните табели са в несъгласие по този въпрос. Но както и да се казва, там има какво да се види. Вировете на Струма, каньонът на Шегава с красивите си скални фигури и останки от крепости, които някой ден специално ще посетя. /Той е наистина много красив, препоръчвам ви го/ И две старинни църкви.
Първоначално ме привлече намиращата се на левия бряг на Струма романтична руина без покрив, която помислих за средновековна, но според Красимир Новаков, това са останки от възрожденската Свети Атанасий. Вероятно е така, но като се има предвид, че около вратата и има запазени следи от стенописи в характерни кафяви тонове, запазвам си правото да се надявам да е поне късносредновековна. Може би някой е по-запознат.
Но наистина средновековна е другата църква в местността "Селище" на десния бряг на реката.
Ето какво пише в "Православните църкви през българското средновековие IX-XV век" на Бистра Николова:
"Църква в м. Селището. Еднокорабна, едноабсидна. Вход от запад. Градена от ломен камък и хоросан. Имала външна украса от керамични тръбички с четирилистни розетки. С 3 строителни периода. През първия е градежът от камък и хоросан, през втория ( XVI в.) - керамика, през третия е добавен притвор. Размери 4,25х2,50 м. построяването на храма варира във времето от XIII-XIV до началото на XV в. Забележителна е неговата живопис. В апсидата е "Богородица Ширная небес" с Христос в медальон на гърдите. Четири църковни отци със свитъци в ръце (Григорий Богослов отляво) бележат Мелизмоса. Запазени са части от Благовещението, сцени от Страстната седмица и Възкресението."
Църквата ще намерите като след влизането в селото продължавате покрай ЖП линията, докато стигнете мост над Струма. Завивате преди моста вляво по черен път покрай реката и продължавате, докато видите друг път, отклоняващ се от досегашния вляво. Продължавате около 200-300 метра по него и стигате до равно място с люляци. Поглеждате наляво и на 100-тина метра на една височинка ще видите каменния и покрив.
Мъничка е. Наскоро е частично реставрирана. може би малко са попрекалили с новата мазилка на западната фасада, но все пак е похвално. Пред фасадата личат останки от притвор, явно отдавна разрушен. Покрита е с покрив от каменни шисти, полуцилиндричен свод, полукръгла абсида от изток, малки тесни прозорчета на южната стена и в абсидата.
Влизаме вътре - отворено е. Подът е покрит с керамични плочи. В абсидата има ниска колона, на която някога е бил олтарът. Няма иконостас, няма нищо повече.
Информацията за стенописите е безвъзвратно остаряла. В абсидата няма и следа от тях, а доста зле запазени останки има само на северната стена. Виждат се наистина останки от някакви отци, орнаментиран бордюр, както и още някакви фигури, които може би са на светци воини, защото има нещо, което напомня за капковиден щит. Впрочем би могло и да е част от мантия. От останалите счени се виждат части от дрехи, крака и цветни петна. Това е, други останки няма.
На север от сградата има обширно равно пространство което може би е било някакъв двор, а на няколко метра пред нея има останки от колони, може би антични.
Ами това е. Красиво място, река, дървета, птички и пчелички, но нещо, което е било относително запазено до преди само няколко десетилетия сега е напълно съсипано. Поне не видях обичайните кощунствени графити.
ГАЛЕРИЯ