Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат в Добърско.
В последните години църквата "Свети Теодор Стратилат и Теодор Тирон" в разложкото село Добърско се превърна в популярна туристическа дестинация. Пред входа ѝ и в прекрасно оформения и поддържан двор постоянно се тълпят организирани туристически групи, пристигащи с автобуси от мегакурорта Банско или директно от София. За съжаление, за да се привлекат повече туристи или просто за слава, голяма част от рекламата и се прави с пропагандиране на глупости като прословутия "Христос в ракета". Което е жалко, защото там наистина има какво да се види и не е необходимо прилъгване на туристите с лъжи и фалшификации.
Понастоящем църквата в Добърско, (също като Земенския манастир и Боянската църква) е филиал на Националния исторически музей. Богослужения няма, входът е с билет. За съжаление снимките са забранени, така че в Интернет трудно можеха да се видят повечето стенописи, може би освен най-известните. Тук вече трябва да изразя благодарността си на господин Божидар Димитров, директор на НИМ, с чието любезно съдействие тези снимки станаха възможни. И предварително да се извиня за качеството им, защото използвах нов фотоапарат, който се оказа не много подходящ. Но каквито - такива. За сметка на това е заснето всичко!
Църквата е построена през 1614 г. Трикорабна псевдобазилика (което означава, че средният кораб не е по-висок от страничните, както при истинските базилики) една полукръгла апсида. Корабите са разделени от четири квадратни стълба, свързани помежду си с арки. Над всеки кораб има цилиндричен свод. Някога от запад е имало дървен навес, по-късно през Възраждането заменен от обширно преддверие, а в началото на ХХ век е построен сегашният притвор, който е с ширина колкото останалата църква. Два прозореца на северната стена, един на южната. Пет ниши.
Външните размери са 8,40 м. Х 6,50 м. с височина 5,20 м. Вътрешните съответно: 6,60 Х 5 м. височина 3,80 м. Ширината на средния кораб е 3 м., на северния и на южния - по 1 м. Всички тези числа не съм измервал лично, а съм преписал от литературата. Изглеждат ми подозрително закръглени спрямо метричната система и затова предполагам, че са само приблизителни.
Сградата е построена с каменна зидария, тук таме с клетъчен градеж и тухлени пояси за изравняване. Няма пластична украса освен "вълчите зъби" под корниза
и този странен символ на мазилката, който може и да е съвременен.
Сградата е реставрирана по проект на арх. Златка Кирова. "Изпълнено е съоръжение за изолация от теренните води, изграждане на ново покритие, подмяна на греди от външния ред горния сантрачен пояс с метална конструкция."
С това достатъчно кратко въведение изчерпвам архитектурното описание и може да преминем към наистина интересното - стенописите.
ГАЛЕРИЯ
Втора част.