Dec 01, 2009 18:40
Милата ми Нети. ;(. Не обичам, когато някой е тъжен. Или плаче, Боже, това го МРАЗЯ. Господи, защо дъ фък не мога да направя нищо?! Искам ти да се усмихваш. А мога единствено да съм ти рамо, на което да плачеш. Не че е малко, но ми се иска да имам една вълшебна пръчка и да оправя нещата. Да я размахам и пак да си онова щастливо Нети.
Помниш ли за какви неща се карахме преди? :Д. Глупост, след глупост. Ама пък имахме и общи черти де, :д.
Ох, Боже, липсваш ми. Харесвам си класа, но ако можеше ти и още 3 човека да са в него, би било супер. Макар че тогава аз щях да седя сама. :д. Няма значение, искам пак да сме в един клас.
Ти си човек, който не заслужава да страда. Ти си страхотна. Забавна. Велика. Изключителна. Казах ли страхотна? :д. А велика? Инатът понякога е хубаво нещо, на мен понякога ми се иска да го притежавам. А пък как хубаво се съчетава с чувствителността ти, ммм, приказка!
Ми, кво друго да напиша, не знам. Обичам те. Ако има нещо, и в 3 часа през нощта можеш да кажеш. За теб винаги.
friend