Karata
Карата скочи в последният момент от тролейбуса..Влезе в подлеза и мина небрежно покрай охраната.Щом зави зад ъгъла взе стълбите на няколко скока и потърси с поглед плячката си.Видя я да наближава тъмната алея в парка и забърза вперил поглед в гърба и.
Тогава жената залитна и му заприлича на майка му-Едното рамо вдигнато почти до брадичката,ръцете ту събрани на гърдите , ту стрелващи се като крила да компенсират недостигащата дължина на осакатеният ляв крак.Карата се ухиливътрешо на вероятността старата да е в столицата и да тегли крупни суми от банката.Ама че глупости! Жената влезе в тъмното и в силует приликата се засили дотолкова, че усети как го полазват тръпки.За момент се почувства пак хлапе под звездното небе на село, крачи след майка си в късна доба, и все още под впечатлението на поредният Албански военен филм се прокрадва подире и , дебне я и я "Разстрелва" от засада.Тя го кълне недоволна че си е изгубила времето заради него и спира да се изпикае.Бельото е излишен лукс, така че нищо не сваля, само разкрачва нозе да не ги опръска и пикае права като кон.Хлапето спира заинтересовано от странната гледка а тя сърдито му прави знак с ръка да върви напред а да не зяпа.
Идиот!- изруга Карата.Докато се бе унесъл в спомени , жената мина тъмното и и зави зад ъгъла.Обърна се и го погледна.Същите увиснали, тресящи се бебешки бузи, големите ококорени очи го гледаха с ням упрек.Главата и се заклати сякаш питаше"Какви ги вършиш?
Карата излезе също на светлото , не зави след нея а продължи по алеята.Щом се скри в сенките се затича с все сила.не знаеше защо .Не че не би ограбил майка си и не го бе правил.Не че не би грабнал чантата и на светло и че не бе готов да бие и да убива ако се наложи.Но сега искаше само да зърне жената още веднъш лице в лице.Всъщност не бе присъствал на погребението на Старата... беше научил за смърта и от други хора случайно и го прие с безразличие...А сега нещо се беше размекнал.
Излезе в края на парка и сви към улицата.Оказа се обаче затворен от нещо като жив плет.Улицата беше наклонена така че виждаше жената...Как въобще му беше заприличала на старата?беше едра кокалеста ,ходеше с пружинираща спортна походка и не стискаше чантата до гърдите си, а я бе преметнала небрежно през рамо.
Карата затърси трескаво някаква пролука в храстите.Стъпките приближаваха и кръвта му заблъска в слепоочията.Като че ли щеше да успее.
В този момент нещо изхърхори и жената спря.Виждаше брадичката и ръката която придърпва яката с микрофона.
_Петрова?Какво стана?-попита невидимата радиостанция с пращене и хъркане.
_ Не знам!- тихичко отговори жената.-Изглежда с отказа.Дори се забави да не ме уплаши в тъмното.
_Да не си се припознала?
_Изключено!От обяд се мъкне подире ми.От банката като ме е захапал...
_Ама че котцуз!Ще накарам да го проверят.И без това вдигнахме толкова народ.Стой там идвам да те взема.
Карата не чу последните реплики. отстъпваше панически и в главата му звучеше "Капан! Капан! Устроили ли са му капан.Усети че гърдите го стягат, краката му омекват и се строполи на една пейка.Там го намери един от оперативните престави му се и го попита нещо.Сгърчената фигура не му обърна внимание та се наложи да го побутне по рамото.Човекът вдигна обляно в сулзи лице и изломоти нещо неразбрано.Плачеше неудържимо!
Колата спря рязко долу на пътя.Петрова и началника изкочиха от нея готови да действат.Оперативният заслиза към тях като не отделяше поглед от тъмната фигура на пейката.
_Плаче- смаяно докладва оперативният , като ги спираше с ръце.-майка му умряла... но не сега а отдавна.Тя щяла да го спаси... или го била спасила... не рабрах!
Петрова неуверено направи крачка две и се завзира в тъмното.Човекът си седеше и не правеше опити да избяга,Отдолу не можеше да прецени дали беше преследвачът и.
_ Войводов!-изсмя се началникът.
_ Какво Войводов- попита Петрова без да се обръща/
_ Като се напие и плаче за майка си.Един ден го утешавах цял час преди да разбера че е починала още като учил в гимназията..
_ Войводов?-жената се обърна заинтригована и заслиза обратно.
_ Войводов- потвърди началника.
Настъпи мълчание.Явни всички се опитваха да си представят гледката.После избухнаха в смях.Плачешият Войводов ше да е бил импозантна картинка.
_ Предложи ли му помощ?- засрами се от смахът си Петрова
_ Да - каза ще се оправи.Малко да му помине и си тръгва.
Колите потеглиха а Карата все така ридаеше на пейката.Призори се качи на трамвая и отиде на гарата.Взе билет за първият влак.Към обяд видя от прозореца хора да разтоварват цимент и слезе.Взеха го без формалности.Влачи чували половин час и спря за цигара.Някакво човече му се скара.Карата понечи да го напсува и да захвърли чувалът но в този момент долови нечий поглед от преминаваш влак.
_Мамка му!Изруга и изплю цигарата.-Това ще е май задълго.
И покорно нарами чувалът.
Тогава жената залитна и му заприлича на майка му-Едното рамо вдигнато почти до брадичката,ръцете ту събрани на гърдите , ту стрелващи се като крила да компенсират недостигащата дължина на осакатеният ляв крак.Карата се ухиливътрешо на вероятността старата да е в столицата и да тегли крупни суми от банката.Ама че глупости! Жената влезе в тъмното и в силует приликата се засили дотолкова, че усети как го полазват тръпки.За момент се почувства пак хлапе под звездното небе на село, крачи след майка си в късна доба, и все още под впечатлението на поредният Албански военен филм се прокрадва подире и , дебне я и я "Разстрелва" от засада.Тя го кълне недоволна че си е изгубила времето заради него и спира да се изпикае.Бельото е излишен лукс, така че нищо не сваля, само разкрачва нозе да не ги опръска и пикае права като кон.Хлапето спира заинтересовано от странната гледка а тя сърдито му прави знак с ръка да върви напред а да не зяпа.
Идиот!- изруга Карата.Докато се бе унесъл в спомени , жената мина тъмното и и зави зад ъгъла.Обърна се и го погледна.Същите увиснали, тресящи се бебешки бузи, големите ококорени очи го гледаха с ням упрек.Главата и се заклати сякаш питаше"Какви ги вършиш?
Карата излезе също на светлото , не зави след нея а продължи по алеята.Щом се скри в сенките се затича с все сила.не знаеше защо .Не че не би ограбил майка си и не го бе правил.Не че не би грабнал чантата и на светло и че не бе готов да бие и да убива ако се наложи.Но сега искаше само да зърне жената още веднъш лице в лице.Всъщност не бе присъствал на погребението на Старата... беше научил за смърта и от други хора случайно и го прие с безразличие...А сега нещо се беше размекнал.
Излезе в края на парка и сви към улицата.Оказа се обаче затворен от нещо като жив плет.Улицата беше наклонена така че виждаше жената...Как въобще му беше заприличала на старата?беше едра кокалеста ,ходеше с пружинираща спортна походка и не стискаше чантата до гърдите си, а я бе преметнала небрежно през рамо.
Карата затърси трескаво някаква пролука в храстите.Стъпките приближаваха и кръвта му заблъска в слепоочията.Като че ли щеше да успее.
В този момент нещо изхърхори и жената спря.Виждаше брадичката и ръката която придърпва яката с микрофона.
_Петрова?Какво стана?-попита невидимата радиостанция с пращене и хъркане.
_ Не знам!- тихичко отговори жената.-Изглежда с отказа.Дори се забави да не ме уплаши в тъмното.
_Да не си се припознала?
_Изключено!От обяд се мъкне подире ми.От банката като ме е захапал...
_Ама че котцуз!Ще накарам да го проверят.И без това вдигнахме толкова народ.Стой там идвам да те взема.
Карата не чу последните реплики. отстъпваше панически и в главата му звучеше "Капан! Капан! Устроили ли са му капан.Усети че гърдите го стягат, краката му омекват и се строполи на една пейка.Там го намери един от оперативните престави му се и го попита нещо.Сгърчената фигура не му обърна внимание та се наложи да го побутне по рамото.Човекът вдигна обляно в сулзи лице и изломоти нещо неразбрано.Плачеше неудържимо!
Колата спря рязко долу на пътя.Петрова и началника изкочиха от нея готови да действат.Оперативният заслиза към тях като не отделяше поглед от тъмната фигура на пейката.
_Плаче- смаяно докладва оперативният , като ги спираше с ръце.-майка му умряла... но не сега а отдавна.Тя щяла да го спаси... или го била спасила... не рабрах!
Петрова неуверено направи крачка две и се завзира в тъмното.Човекът си седеше и не правеше опити да избяга,Отдолу не можеше да прецени дали беше преследвачът и.
_ Войводов!-изсмя се началникът.
_ Какво Войводов- попита Петрова без да се обръща/
_ Като се напие и плаче за майка си.Един ден го утешавах цял час преди да разбера че е починала още като учил в гимназията..
_ Войводов?-жената се обърна заинтригована и заслиза обратно.
_ Войводов- потвърди началника.
Настъпи мълчание.Явни всички се опитваха да си представят гледката.После избухнаха в смях.Плачешият Войводов ше да е бил импозантна картинка.
_ Предложи ли му помощ?- засрами се от смахът си Петрова
_ Да - каза ще се оправи.Малко да му помине и си тръгва.
Колите потеглиха а Карата все така ридаеше на пейката.Призори се качи на трамвая и отиде на гарата.Взе билет за първият влак.Към обяд видя от прозореца хора да разтоварват цимент и слезе.Взеха го без формалности.Влачи чували половин час и спря за цигара.Някакво човече му се скара.Карата понечи да го напсува и да захвърли чувалът но в този момент долови нечий поглед от преминаваш влак.
_Мамка му!Изруга и изплю цигарата.-Това ще е май задълго.
И покорно нарами чувалът.