Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен
Обн ДВ бр. 37 от 05 май 2000
Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се
Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември
1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в
нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на
държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.,
довело страната до национална катастрофа.
Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от XXV
Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен
съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата
за политически и идеологически цели, включително мотивиране и
оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на
политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за
положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие
за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори
това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез
преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното
семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и
цели групи от населението, обособени по политически, социален,
религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България
още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на
човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова
държава, международните договори и действащите закони, като с това
поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители
над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха
незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и
преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на
обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на
държавен суверенитет.
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се
обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10
ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация,
подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в
дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и
демократичната система.
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били
насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата
идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.Законът
е приет от XXXVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с
официалния печат на Народното събрание.
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
bg.wikisource.org