БЪДЕЩЕТО - ІІ част
(Със съкращения)
Гореща юлска вечер. Внезапно задуха силен вятър, закапаха едри капки дъжд. Вятърът постепенно стихна, а дъждът премина в сняг.
- Видя ли какво направи? - рече единият колобър. - Сега всички ще разберат, че сме тук, и че сме заедно.
- Стана ми прекалено горещо - отговори Вторият.
Излишно е да пояснявам, че Вторият беше героят на нашия разказ.
Отначало Магът си мислеше, че е един от тях и се
стремеше да живее като заобикалящите го нещастници, докато накрая бе
принуден да установи, че не му е възможно. Дори туптежът на земното
време непрекъснато го изхвърляше пред или след себе си, но никога не го
приемаше в своя ритъм. Хронарен дисонанс, темпорална декомпресия, нещо
като морска болест, само че науката още не е достигнала времето, когато
ще лепне своя етикет и върху това явление. Магът усещаше, че е чужд, но
не помнеше откъде е. Всъщност по-точно е да се каже, че не знаеше, но
почти си спомняше. През една нощ, която за него бе просто един тъмен
ден, спомените нахлуха с диханието на Светлоносещия и нямаше вече кой да
ги спре… Сивият маг се бе допрял до неземен камък и камъкът му бе
разказал - вече трябва да е ясно защо за Знаещите камъните струват
повече от златото. Но в състояние ли е някой да унищожи всичките камъни
на света, за да премахне заедно с тях и Камъка? Когато разкапващите се
ръце на извратената държава се протегнат към Пратеника, градът ще бъде
залят от огнена река.
Искате ли да ви съобщя каква е най-голямата,
най-страшна тайна на Светлоносещия? Защо всъщност бе наказан толкова
жестоко Носителя на мъдрост? Някога много, много отдавна той се бе
заиграл със своя блестящ скиптър и бе дал на друг да държи през това
време неговия меч. Мечът попадна в недостойна ръка. Лекомислието породи
непредвидимост. Змийското племе получи незаслужена мощ. Оскверняването
предизвика наказание. За да бъде отменено наказанието, свещеното оръжие
трябва да се върне на законния му притежател. Или на неговия наследник.
Сивият маг живееше сред народа на Наследника. Неговата задача бе да
извайва камъните, от които щеше да бъде изграден двореца на Възмездието.
Упрекнаха
Великия колобър за непривичното за свещения сан нетърпение, напомниха
му, че трябва да е по-снизходителен към краткоживеещите човеци. "Вярно
е, по-дълговечен съм, но моето време тече по-бързо от времето на
хората.” - отговори той. Възразиха на колобъра - нима човечеството е
изчерпало възможността си да твори, та се явява опасност Тангра да го
унищожи като ненужно? Нима хората не откриват всеки ден по нещо? "Да, и
те понякога носят нещо ново, но "то е по-скоро различен възглед върху
познати неща, отколкото доразвиване на съществуващите познания.” - унило
поклати глава запитаният. Същото е и с морала. Съгласен съм, че
човешкият морал още не е съвсем умрял, че все още някъде нещо мъждука.
Но и вие ще се съгласите, че в общи линии днес моралът се намира в
зоната на Здрача. Нима забравихте, че след Здрач обикновено настъпва
Нощ?
Този път Нощта ще дойде посред бял ден, когато хората видят как една мъртва, ненаселена земя приближава техния удобен свят.
"Цивилизацията на специалистите” превръща своите
галеници в роботи. Безпогрешни, перфектни, но роботи. Действията им са
предвидими, автоматизирани до последната подробност. Именно тази
автоматизираност и предвидимост ще отвори вратата към тяхната гибел. Те,
досегашните полуразумни ще побеждават, доколкото им е разрешено да
побеждават. Само мънички, несъществени за развитието в определената ни
посока или пък действия, за които си въобразяват, че са победни.
Съвременната наука била постигнала огромни успехи, атомната енергия е
овладяна - казват. Едно е умението да си служиш с енергиите, друго е
истински да ги познаваш и управляваш. Но хората не са изцяло виновни, те
така са възпитавани. Информационните средства показват хора, които не
вършат нищо полезно като герои на своето време, а не обелват нито дума
за истинските създатели на ценности. От своя страна създателите на
истински ценности изпитват презрение към масовите осведомителни
средства. Светът се разделя, а слепите нищо не забелязват. Те не са
известени за малкото начало, започнало едва вчера /по колобърската
мярка/, как да видят едва очертаното далечно Утре? Да открехнем ли поне
за малко завесата, за да зърнат те своя свят през нашите очи?
"Отдолу
лежеше Кръстът. Бяла кръстовидна сърцевина с черни линии по краищата.
Подгонено от Бича Божий, към Кръста се приближи Злото, приело формата на
движещо се черно петно. Кръстът се огради със стена, заприлича на ромб с
вграден в него кръст. Черното петно доближи оградата и се просмука
вътре, където черният му цвят се промени, избледня. И от цялото това
смешение произлезе бялата папска тиара.” - /из "Забравена легенда”/
-
Огледайте се и вижте какво става около вас. Небесният огън все по-рядко
щади, все повече са поразените от него. Случаите на спонтанни
самозапалвания могат да бъдат сравнени с някои от случаите при попадение
на мълния, когато човек изгаря, напълно, докато дрехите му остават
непокътнати. На 8 октомври 1871 г. над Чикаго се изсипал огнен дъжд,
дошъл от небето. Все е огън, и все от небето идва. Вие виждате различни
прояви и мислите за тях като за различни природи, а те не са. Когато
един убие и се изплъзне от човешкото възмездие, а тези около него
одобряват, тогава може да се случи някои от тях да загинат. Небесното
наказание, независимо от неговия вид е проява на една и съща
Справедливост. Огледайте се и вижте как Справедливостта става все
по-явна, как неотменимостта на последствието следва човешките постъпки.
Още ли не разбирате, че Епохата е друга?
Отново
привеждам думите на Зент - Бурджан колобър: "Отричането и презирането
на света е глупост. Наистина, ние сме чужди тук, само живеейки и
осъзнавайки състоянието и положението си тук, ние можем да намерим пътя
за дома - като се доверим на истинското Вестителство. Но да се открие
Истината не е лесно. Този свят по същината си е измамен. Той е една
илюзия, но това не означава, че не съществува, както си мислят
"полумъдрите". Той съществува, и то доста осезателно! Истината тук е
скрита, тя трябва да се извлече от данните на сетивния опит, тъй както
извличаме метала от рудата.”
Коя
степен на развитие сме достигнали сега и какво трябва да извършим, за
да се изкачим до следващото стъпало? - бе следващият неразумен въпрос.
Отговорът не закъсня:
Няма стъпала по пътя към планинския връх.
А какво ни очаква утре?
- Кладенецът на Мълчанието ще прелее и много кафява
вода ще изтече. Двете части на града, от двете страни на реката ще
воюват една срещу друга. И гората ще слезе с много метал между зелените
клони, за да изтребва хора. Вместо от ниви, селищата ще са обиколени от
гробища. Бялото сияние, което прилича на мъгла ще погуби дърветата.
Големи площи растителност ще бъдат унищожени. На мястото на вековни гори
ще стърчат само мъртви изсъхнали клони.
Тук
искам да допълня. Има още два епизода, които не мога да разбера и
обясня. Ще ги опиша, пък дано бъдат разтълкувани от някого. Това са
времето на Студа и времето на Горещините. Разумът ми подсказва, че ще
бъде за кратко, в противен случай нищо живо не би могло да оцелее.
Студът е свързан със затъмняването на слънчевата светлина. Една много
дълга нощ. Горещината предполагам, че ще дойде от второто Слънце. Но е
съдено да минем и през това. И малко повече конкретност за България.
Разликите между отделните политически сили ще бъдат
допълнително размити от природната стихия. Всенародното нещастие,
усложнено от земетресение ще мобилизира националните усилия и ще ги
насочи към преодоляване на последиците. Последното предсказание се
отнася за не толкова далечното бъдеще и когато то се сбъдне, нашите
следовници ще получат допълнителна увереност, че и останалите
предсказания ще се сбъднат. Обаче съм длъжен да уточня: Ясновидецът
вижда България - страната, където живеят българи, а не територията,
оградена от временните държавни граници. Искам да избегна грешката,
когато виждайки бомбардировките над Пирот и Ниш, ние твърдяхме, че
България ще бъде бомбардирана, и че из българската земя ще се извият
кервани от бежанци. Тогава картината се оказа вярна; тълкуванието -
погрешно.
А
сега отново да помислим над поведението на неземните "гости”. Защо те
едновременно ни наблюдават, намесват се в живота ни, а въпреки очевидния
интерес пак не влизат в диалог с нас? Как другите да ни приемат, когато
ние сме заразно болни? Никой няма доброволно да пусне заразата в дома
си. Заразата на нашия свят се нарича IHWH - Йехова, Яхве, Адонай,
Саваот. Карантината ще бъде вдигната само ако се излекуваме. Да,
пришълците ни наблюдават, изучават и не споделят с нас резултатите от
своите наблюдения и изследвания.
А кой твърди, че ние не наблюдаваме тях? Нашите
колобъри гледат. Чуйте откъс от разказ на видяното: "ДАЛЕЧ - Обширна
планетна система. Без слънце, но с огромни газови гиганти. И нещо съвсем
непознато за астрономите - цялата система е с обща атмосфера.”
А какво ще е нашето, тенгрианското поведение? Ние
предпочетохме рисковете на едно пътуване в неизвестността пред сигурната
смърт на оставането ни тук. Ние отказваме да се подчиним на световното
правителство, предизвестени сме докъде ще ни доведат неговите
"мероприятия”. Но дали световните властелини са наясно за последиците от
собствените им дела? Сега те са изстреляли в околоземна орбита всякаква
железария и си въобразяват, че посредством нея ще ни наложат пълен и
неоспорим контрол. Грешат. Макар и изключително рядко, вместо
увреждания, смърт или пък довеждане до предварително определен тип
поведение, лъчевите и енергийни въздействия предизвикват неочаквани
трансформации. Глобалистите избраха тероризма на MK - ULTRA. Ние
предпочитаме широкомащабните военни действия - инвазията на нашата Идея.
Атентат срещу вътрешната мотивация, демотивиране на съгласието за
извършване на желаните от официалната власт действия. Ние не
противоречим, ние сме съгласни - подкрепяме, одобряваме, кимаме
окуражаващо, но накрая винаги казваме "Не!”. Ние принуждаваме
действителността да следва нашите желания! Не в подтискането на
емоциите, не в умъртвяването им, а в тяхното насочване се крие Силата.
"Сърце до сърце и ръка за ръка!” - друидска клетва
Стремежът към масовизация на партии и организации
ги лишава от техните свойствени функции, измества набелязаните в
началото цели. "Най-често тъкмо отделни хора носят най-голяма полза за
общото благо.” Нашите общности се изграждат по принципа на седемте
допълващи се умения. Не обръщаме внимание на проценти от социологически
изследвания, нито на брой комитети. Предпочитаме да вървим бързо и
уверено по своя път, отколкото пищящи от възторг тълпи да ни пресрещат и
забавят. Помните ли кои бяха най-масовите опозиционни партии през 1990
година? БЗНС "Никола Петков” и БСДП. Само за един миг тяхната масовост
се стопи до степен на невъстановимост. Така е, защото лидерите им
следваха чужди знаци и се присмиваха на истинското Посвещение. За
разлика от политическия лидер, колобърът следва съветите на Тангра.
Колобърът гледа и вижда, колобърът разбира и знае.
***
Първият път Знакът се появи върху чашката с кафе.
Вторият път бе очертан от нагорещено желязо по един невъзможен начин.
Едва третият път Знакът ще засияе истински! И когато невъзможен
летателен апарат се плъзне над невъзможни хълмове, напомнящи морски
вълни, следовниците на колобъра, зачитащите Закона на Тангра ще чакат
спокойни в своите сигурни убежища. Спокойни и сигурни сред обкръжаващата
ги отвсякъде несигурност.
Змийското племе се стреми да предугади ходовете на
Светлата страна, да попречи на реализирането им. Шпионите на Слизащия в
Тъмнина кръвожаден узурпатор са навсякъде, слухтят и улавят дори
най-кратката изплъзнала се думичка. Но те пак ще бъдат изненадани,
събитията ще настъпят не вследствие грижливо съставян план, не след
хитроумни мъдрувания. До провала на паразитите ще доведе
НЕВОЛНАТА ГРЕШКА НА ЕДИН ПОСВЕТЕН!
Ето описание на онова, което предстои да се случи,
пък вие си мислете каквото си искате. Когато то се случи, ще разберете
какво всъщност съм искал да кажа:
Беше тъмно, затова той не видя къде точно се намира вратата, не разбра, че е заключена и влезе.
Елтимир Тертер