Луперкалии
Click to viewЛуперкалии (лат. Lupercalia) - древнеримский языческий фестиваль, связанный с пастушеским культом.
Фестиваль проводился каждый год с 13 по 15 февраля в гроте Lupercal у подножия Палатинского холма, где, по преданию, волчица выкормила Ромула и Рема, основателей Рима. Каждый год луперки, жрецы Луперка из патрицианской молодежи, собирались в этом гроте, где на специальном алтаре приносили в жертву богу Луперку молодых коз и собак, после ритуальной трапезы луперки разрезали шкуры жертвенных козлов, и, вооружившись кусками шкур и раздевшись донага, бегали по городу, стегали всех встречных кусками шкур. Женщины охотно подставляли тела под удары, так как считалось, что удар луперка помогает легче разрешиться от бремени.[1] В Древнем Риме Луперкалии считались заимствованным празднованием древнегреческого бога Пана. В 496 году Папа Геласий I (папа римский) заменил Луперкалии празднованием Дня Святого Валентина.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B8
Луперкалиите (на латински Lupercalia или Lvpercalia) са празници на изобилието в древния Рим, посветени първоначално на покровителя на вълците Луперк ("прогонващият вълците"), чийто култ се слива впоследствие с този към бог Фавн и "Луперк" става едно от неговите прозвища. Луперкалиите се празнуват на 15 февруари. В този ден в подножието на Палатинския хълм при пещерата Луперкал (където според преданието е живяла вълчицата - лат. Lupa, - отгледала Ромул и Рем) , жреците, наречени "луперци", принасят в жертва кози, козли и кучета. След това намятат върху голите си тела прясноодраните кози кожи и обикалят Палатинския хълм (най-старата част на Рим), стремейки се да уловят и завържат с ремъци от козя кожа жените и удрят с камшици от същата кожа всеки срещнат. Жените доброволно се оставяли на ударите и връзването, защото според вярването това носи плодовитост.
Предишния ден се посвещава на римската богиня на брака, майчинството и жените, Юнона. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете.
Луперкалиите са корените на сегашния празник на любовта, Свети Валентин.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B8
Вълчи празници (Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др.) в българската народна митология се нарича период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона), който се почита в чест на вълците. Календарно този период най-често е съотнесен към есенно-зимните празници около Архангеловден, но в Южна България се празнува през Мръсните дни, другаде (Медвен, Грудово, Вресово и др.) през Трифунците (1 - 3 февруари). В Западна България като Вълчи празници са известни Мратинците (11 - 16 или 21 ноември). В Средните Родопи до 1920 - 1930-те г. всеки първи ден от месеца се празнува „зава̀лька“ (за вълка)[1].
На някои места в България за покровител на вълците се смята свети Мина, защото Вълчите празници започват от 11 ноември - денят на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично) и затова са известни като Вълча Богородица (Богородица вълчата) В Сливенско, Котленско и др., се вярва, че има три Богородици - Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри.
Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8