Кан Алцек
През 1987 година е открит масовият гроб в равнината край Кампокяро-Вичене в близост до град Бояно,област Молизе.Разкопките продължават през годините.През 90-те години на миналия век е открит още един некропол този край Морионе, отстоящ на около 800 метра от първия. Този от Кампокяро-Вичене е с размери съответно 35 метра дължина и 45 метра широчина. В него са открити всичко общо 175 (167 по данни на Е. А. Арслан) гроба, като в 12 от тях са съпътствани с коне.В гробовете са открити скелети на мъже, жени, както и на деца. Посоката в която са погребани е ориентирана изток-запад. Само един е ориентиран перпендикулярно и е гроб на дете. Мястото преди това се е използвало за земеделска дейност след това за пасбище. Днес дори и това не се практикува и терена не се използва за нищо. Част от гробовете са повредени или унищожени, тъй като на мястото е започната добивна дейност на инертни материали и по този начин са били открити гробовете.
Някои от гробовете са с по-богат инвентарен материал,което говори за техния висок статус в обществото.В мъжките гробове са открити оръжия.Мечове (scramasax), щитове, ножове, копия, лъкове и стрели (трипери- каквито имат българите, хуните и траките), токи на колани. Открити са също сребърни и златни украшения. В гробовете с коне са намерени железни стремена и самите коне са погребани със конската сбруя, украсена с бронзови розети. В женските гробове са открити женски накити -огърлици, обеци. Общото за всички гробове е, че са открити съдове в тях, които са разположени предимно в краката, но на някои са намерени в близост до главата. Открити са монети, които са били поставени в устата или под главата на починалите. Това ми напомня на традицията в България и днес да се слага монета или нещо ценно в ковчега на починалия. Предполагам като своеобразен откуп или плащане за да се отиде на Онзи свят. Намерени са останки от дървени капаци за облицовка на гробовете също и гвоздей(възможно да са били ковчези). Подобна облицовка е характерна за гробовете на скити и други народи в Източна Европа.Разбира се, не всички гробове са впечатляващи с богатството на инвентара си. Доколкото успях да намеря информация,само един гроб n 102 от Морионе е с пълно бойно снаряжение и конска сбруя украсена със сребро. Датировката на гробовете е направена преди всичко по откритите монети и е от седми век. След анализ на черепите и замерванията на скелетите, за част от тях се предполага, че принадлежат на хора от района на централна Азия. В гробовете с коне са установени две основни положения на коня. Едното е със сгънати крайници,другото е с глава близко разположена до погребания. В гроб n33 обаче се забелязват именно тези две неща.
За гроб n33 от Кампокяро за който се предполага, че е на Кан Алцек, в него е открит млад мъж убит в сражение след смъртоносен удар в главата. Погребан е с кон. В гроба са открити още, железен пръстен,бронзов пръстен,бронзов колан,нож,бронзови елементи от юзда,елементи от дреха, бронзова катарама, желязна катарама, бронзови елементи от украса, три върха от стрели, връх на копие, сбруя, skramasax, бронзови стремена,глинен съд и златен пръстен направен от златна монета върху която е поставен скъпоценен камък с изобразени везни, държани от ръка, символ от времето на Октавиан (44-42пр.Хр.); (Tremissis AV Long.con B a d.(AT-BB'). В изследването си М.Г.Белкастро и Ф.Фачини са определили възрастта на погребания, на, клас: young adult (AG = 20-34 years).За ръста, в зависимост от метода са получени следните резултати:Breitinger's-172.53sm,Telkka's-172.55sm,Manouvrier's-169.00sm,Pearson's-169.00sm. От рожденните години, които намерих за Кубрат и синовете му, както и от информацията за пристигането на Алцек в Италия, също и от данните за възрастта на мъжа от гроб 33, може да се приеме, че това наистина е Кан Алцек. Различните източници дават, различни години на раждането на Кубратовите синове. Да вземем например Аспарух, има предположение, че е роден 630,но също срещам годината 639.За Алцек се предполага, че е роден 640. Възможно е, и да е роден няколко години след Аспарух, а не една ,ако приемем годината 639 за рождена година на Аспарух. Годината на пристигане в Италия също варира.Предполага се, че е някъде между 662-667(663 според П.Добрев).В такъв случай Когато Алцек се заселва в Италия е бил на възраст между 22-27 години.И няколко години след това в една битка да е загинал.Това съвпада със изследванията от гроба, за който се предполага, че е на Алцек.Т.е. попада във възрастовата граница определена от антрополозите, а именно 20-34 години както и това, че е починал от смъртоносен удар в главата.Най-вероятно по време на битка.Разбира се, това не са абсолютно точни данни за годините на раждане, както и за възрастта на Алцек, но са поне приблизителни.И все пак, на лице са доста съвпадения и смятам, че има голяма доза истина в това.Така е загинал и самият Аспарух, на бойното поле, по достоен начин.
За броя на българите заселени в Италия също има различни хипотези,но редица автори сочат, че те са оказали голямо влияние върху местното население.Със сигурност, Алцек не е нито първия, нито последния.Има данни за заселвания и в по-ранен период, както и доста по късно.Заселване на българи в Италия е отбелязано в началото на 6 век.След това има още заселвания.Днес на картата на цяла Италия се срещат имена на селища, които се свързват със българите. Интересни неща намерих в книгите на Петър Добрев като смятам, че трябва да се споменат. Ето някои цитати от книгата му ''Царственик на българското достолепие'':
500-520г.
''Българите от Панония проникват и на Апенинския полуостров.Появата им според един от най-известните книжовници от шести век-придворния епископ на крал Теодорих-Енодии, се е отразила върху речта на местното население и е променила силно латинския език.От това личи, че преселилите се през този период българи са били доста многобройни.''
568г.
''Второ преселение на българи в Италия,споменато от лангобардския историк Павел Дякон/ПИ,153/.''
Около 600г.
''В Италия се появява първият папски кардинал от български произход-Петър Българина Левит,роден в 560г. във Верчели и починал в 605 година в Рим /ПИ,153/.''
631-632г.
Българите водят борба за аварския престол, след което една част е принудена да се изсели в Бавария, където вероломно е избита по заповед на крал Дагоберт. Оцелялата дружина на Алциок се преселва в Италия във Венетската марка (днешната област Венеция).
663г.
''Българите водени от Алцек,се заселват в Южна Италия, в областите Беневенто и Кампобасо и градовете Сепинум, Бовиянум и Изерния /АД,40/.''
Пак от същата книга , но свързано с древния български календар:
''Има следи, от които личи , че през средновековието някои от най-видните учени като астронома Тихо Браге са познавали прабългарския циклов и годишен календар. /ВЙ,193/. Огромен интерес в тази връзка представлява и издаденият от папа Григорий специален възпоменателен медал по случай от проведената от него календарна реформа, на които рождените дати на главните организатори на реформата са представени символично чрез рисунки, характерни за прабългарския циклов календар/ВЙ,189-191/.
От тези рисунки личи, че дори до ⅩⅥ в. в най-образованите италиански среди се е помнел все още древния циклов календар.Тази особеност едва ли трябва да ни учудва. Защото още през шести век - както личи от посочените в тази книга дати - в Италия се е заселил значителен брой прабългари, които са оставили от себе си множество следи през средновековието и които са излъчили от своята среда дори един виден папски духовник- кардиналът Петър Българина Левит, починал в 605 г.
Много италиански фамилии са имали родоначалници от прабългарски и български произход и това обяснява доста добре защо споменът за изящния в математическо отношение прабългарски календар е успял да оцелее не само на Балканския полуостров,където той е бил жив дори през деветнадесети век, но дори на апенинския полуостров до края на шестнадесети век.''
Пак от П.Добрев, но от книгата му ''Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия'', намирам следното:
''В Италия, където българи са се заселвали многократно още от Ⅵ в. насам един вид люляк носи името БУЛГАРО.''(стр.63)
''БУЛГАРО-вид макара за повдигане на тежести в строителството.Среща се в Северна Италия(ИП,1981,157).'' (стр.65)
''Сред историческите материали, свързани с древните българи,има и още един пример, свързан със семейните имуществени отношения на Аспаруховите българи. Това е така нареченият обичай БУЛГАРО, открит от проф. И. Шишманов в италианския етнографски речник на В. Томазео. Ето какво съобщава този речник:''Булгаро- така се нарича обичаят, според който плодоползването на всички имоти, оставени на жената,се състои само от алимента (храна, дрехи и др.), ако има деца (ако са останали деца след смъртта на мъжа и). Обаче вдовицата има право, сама да вземе тези средства за прехрана като управителка на имотите заедно с децата и не е длъжна да ги иска от наследника (който е станал по наследствен път собственик на имотите'' (И ш,2,392).Същият обичай е упоменат и в други италиянски речници, например у Петроччи през 1887 г., а следователно касае се за една етнографска особенност, широко известна в някогашна Италия.
Както личи от този обичай, при него след смъртта на бащата собственик на имота е ставал задължително синът, т.е. собствеността се е предавала само по мъжка линия , а овдовялата майка е имала право само на потребните за съществуването и движими имущества- храна, дрехи и др., за които не е било потребно да иска разрешение от никого''.
''Корените на обичая булгаро са свързани несъмнено с някои древен български клон,преселен в Италия в ранното средновековие- най- вероятно с Алцековите българи.''
''В съответствие с тези принципи дори овдовелите майки на рода са нямали право на собственост върху оставената от съпруга им земя.Тя автоматически е преминала във владение на най-големия син, а на майката е било предоставяно само правото да ползва свободно и без ограничение всички потребни и движими блага(така наречения usus fruktus). Този именно особен вид имуществени отношения, в които са били поставяни овдовелите майки на рода е бил наречен в Италия със специалния термин ''обичаят булгаро.'' (с.74,75,76)
Отново интересни неща за българите в Италия намерих от Петър Добрев, само че в книгата му:''История разпъната на кръст'' част първа:
''От публикациите на проф. И. Петканов, чл. кор. В. Бешевлиев и други автори личи, че сред прабългарите в Италия са се срещали следните имена: Одолган - командир на гарнизона в Перуджа в 546г. - най-ранното българско име в Италия, открито в историческите летописи (В. Бешевлиев. Първобългари.С.1984,с.18); Петър Българина Левит - папски кардинал от български произход, живял през шести век (560-605г.г.),Алциок и Алцек,двама прабългарски вождове,преселени в седми век (първият в 631-632, а вторият -между 663 и 672г.), българинът Гранзолфо, споменат в 834г., Алигерни Булгари от Беневенто(978г.), българинат Булгаро, син на Карло (1038г.), Угонис Петри Булгари и трима българи от гр. Пиза, споменати преди Ⅻ в.-Булгаринус Булгареле, Булгаринус Анфоси и Буклгаринус Угочоне Берити, както и българинат Нивелон, споменат в един френски документ.(И. Петканов.Българо-романските езикови връзки.С Я,3-5,1981,с.153-4).
Известни са и редица населени места, обитавани някога от прабългарите в Италия, от които най-забележителни са следните:Булгароверчели (Българско верчели) - родно място на кардинал Петър Българина Левит,възникнало най- вероятно при прабългарските заселвания през пети или шести век; Белджирате, Болджерате,Болгарате (при Лаго Маджоре), Болгароне (в Миланска област) Болгари (Богера), селището Бургария (877г.) до Корбета(Милано), местността Булгари в Годеско (Кремона), графство Булгария в областта на Милано чак до Швейцария и Пиемонт (пак там,с. 154-155), Булгаро Грасо и Булгарело (Комо), Боргарело (Павия), Вила Болгаро,Булгарело (Бреша), Булгаро и Булгари (Тренто), Булгаро Торинезе и др.'' (с.34); (Бих добавил селището Болгери(Ливорно) и река Арда край Парма).
''Но може би най-загадъчната особенност на оставените в Италия прабългарски следи е, че сред тамошите селища българското име се явява в една необяснена досега граматична форма като Болджерате, белджирате, Болгарате, която напомня членуваната дума БЪЛГАРИТЕ в нашия език. Тази особенност се забелязва и сред няколкото оцелели прабългарски думи в Южна Италия в областта Кампобасо, които неотдавна откри Асен Марчевски - бисеро, белего, тоягано (А. Марчевски, Италиянски потайности.С.,1998,с.71). Най-интересна от тях е думата ТОЯГАНО (тоягата), зад която прозира някакъв особен определителен член, напомнящ диалектните думи ТОЯГАНА (тоягата), женана (жената) и други от този вид, които широко се срещат в Родопите, а също в българските диалекти в Македония. Това е втори случай, когато сред българските реликти в Италия се открива прабългарска дума, запазена в членуван вид.''
Макар че цитирам Петър Добрев държа да изясня, че не приемам теорията му за иранския произход на древните българи.Смятам също израза ''прабългари'' за неправилен.За останалото обаче смятам, че е ценно като информация за да се изясни по- добре ролята и съдбата на нашите предци в Европа.
Интересен е последния абзац със запазените думи напомнящи българският говор характерен за Родопите. В Италия те се дължат на българското присъствие без съмнение. Това обаче влиза в конфликт с лъжите налагани в официалната ни история.Според която би трябвало българите да са тюрки и съответно езика им тюркски.
Но, като се има в предвид няколко неща, а именно:
- последните разкрития,които си пробиват път, че българите са стар балкански народ и са роднини със траките,т.е. населението на юг и на север от Дунава е идентично и че тракийският език, е просто древна форма на българския език;
- ранните миграции на тракийско население в Италия,Южна Франция и Испания.Визирам случая с Теодорих Велики, който се заселва в Италия като преселва част от тракииските племена Беси и Гети известни в Западна Европа като Визиготи (за справка - Спароток.блог.бг);
- Бесите са тракийско племе, живяло в Родопите, но прогонено в днешна северна България при инвазията на Рим в Тракия.
Имайки предвид горните неща можем да приемем, че Бесите след като са прогонени от Родопите на север от Балкана и в последствие мигрират заедно със роднините си Гетите, предвождани от Теодрих Велики в Италия, то логично, би било да приемем, че тези реликви за които говори Петър Добрев, са оставени от тях.Но дори да приемем че са останали от Алцековите българи съобразявайки се с гореизложеното, ситуацията не се променя съществено,поради роднинството на българи и траки.Като допълнение може да се спомене, че няма информация за Миграции на Алцек и неговите българи южно от Дунав. По скоро от Стара Велика Българя преминава в Панония и от там се заселва в Италия.
Приятели, имам честта да ви представя гроба на Кан Алцек, брата на Кан Исперих, основателя на нашата държава. Искам да призова откривателя на тоя гроб да напише повече. Това е изумително и безпрецедентно откритие за нашата древна история. Поклон пред тоя Българин!
http://eltimir.ucoz.ru/news/kan_alcek/2011-06-19-2109
Алцекова Италия
http://eltimir.ucoz.ru/photo/alcekova_italija/34