Защо демокрацията никога няма да победи в целия свят?
Демокрацията в никакъв случай не трябва да побеждава в целия свят, защото ще стане ясно, че тя съвсем не е цел на САЩ и техните приятели, а е средство за подчинение и осигуряване безметежно съществуване за себе си, за сметка на останалия свят. За запада няма нищо по-лошо от това, демокрацията да победи в целия свят.
.................................................
Излезе сензационна книга за истинските причини на световната криза. Петербургският писател, историк, икономист, журналист, политически коментатор на в. "Деловой петербург", Николай Стариков, стана автор на още един шедьовър. Книгата му, "Криза. Как се прави това", още преди издаването и стана една от най-обсъжданите в Русия и в света.
- "Опитвам се да накарам човека сам да осмисля случилото се и случващото се" - казва писателят, за съдържанието на неговите трудове.
Само в това издание ще узнаете уникални подробности за задкулисните интриги на политическия театър. Авторът подробно описва фаталните събития, изготвили механизма и дали старт на гигантската нечовешка машина, наречена "световна криза".
И така, предлагаме на вниманието ви малка част от книгата "Криза. Как се прави това"!
Защо демокрацията никога няма да победи в целия свят?
"Вестникът е най-силно действащата отрова, носеща най-големи доходи" - Максимилиян Волошин
"Ако през цялото време говориш сам, винаги ще си прав". - Балзак.
Страшно неприятна играчка са парите. Защо? Защото всекому са нужни. И на борците за свобода, и на правозащитниците, и на журналистите. И даже на съдиите и адвокатите. Този прискърбен факт нарушава идилията.
Видиш, да речем, на телевизора благовиден политолог или охранен борец за нашите права. Говори хубаво, убедително. Напада всичко лошо, и хвали горещо всичко хубаво. А в главата ти се заформя предателският въпрос: Къде получава заплатата си този толкова достоен човек? Не е ли обусловен неговият патос и изобличителна сила, от баналната нужда, да получи презрените парични знаци? И веднага помърква ореолът на бореца, и изчезва нимбът около главата му. "Парите не поправят несправедливостите на природата, а ги задълбочават", казал някога писателят Леонид Андреев.
И наистина, парите развалят всичко...
Колко леко и приятно е да живееш в разбираем свят, в който всичко е разпределено по квадратчета, и всичко е сдъвкана до състояние на кашица. Има в този свят сили на доброто, и това е западът. Има даже цяла империя на доброто - САЩ. И тази добра страна, изключително загрижена за човешките права в целия свят, има много страни - приятели. Всички те са възпитани, политически коректни и от всичко, най-много обичат, всички хора на земята да живеят в мир, задоволеност и щастие.
И затова, тези, които не желаят да живеят в мир, задоволеност и щастие, Империята на доброто и нейните приятели, се налага да ги бомбардират. Но само, за да станат накрая, добри и да живеят в мир, задоволеност и щастие.
В разбираемия свят всичко е ясно и просто. Не трябва да мислиш, не трябва да анализираш. Но как да се отличат лошите, от добрите?
За да не възникват усложнения, лошите ще ги покажат по независимата от никого телевизия, и ще ги назоват - лоши. За тях ще разкажат свободните вестници, непринадлежащите на никого, радиостанции и от никого не финансираните лъскави списания. За западния жител не е проблем да разбере кои са лошите. Всичко ще му покажат, всичко ще му обяснят. И хубави критерии са измислили. Лошите държави? - В тях няма демокрация. Или е малко, или е недостатъчна. А щом те са лошите държави, тогава е ясен отговора, кой организира всичкото лошо, което се случва по земята. Те, лошите държава подготвят и вършат всичко лошо. Те други задачи и проблеми нямат, освен да мислят, как да попречат на свободния и щастлив свят да живее в топлина и уют.
Но когато тези ясни обяснения започнат да не подхождат на съвременните реалности, тогава, като по команда, в телевизиите и вестниците се появяват нови думи - щампи. Например - "оста на злото".
Какво значи, и кой е измислил този термин? Нищо не е ясно, и то не само на автора на тази книга, но и на маститите политици. Както на руските, така и (което е крайно чудно) на западните. Т.е. на самите тези, които активно употребяват тези термини. Тези, които са ги измислили и пуснали в употреба.
На 27 юни 2007 г. в ефира на радио "Ехото на Москва", разговаряха, ген.секът на НАТО, Яап де Хопс Схефер и членът на съвета за безопасност на Русия, и председател на съвета на федерацията, Сергей Миронов. Говорят за проблемите на Косово, за разширението на НАТО, за разполагането на ПРО в Европа, и за предложението на Путин за съвместно ползване на намиращата се в Азърбейджан, Габалинска РЛС.
Яп де Хопс Схефер: - Единственото нещо, където имаме разногласие, е това, че ние считаме, че заплахата произлиза от страните, от "остта на злото", които могат да разработят ядрена технология, ракетна технология...
С. Миронов: А кой определи, коя е "остта на злото"? Кой определя, коя страна е от тази ос, и коя не е? Можете ли да ми кажете?
Яп де Хооп Схефер: Има страни, срещу които тази заплаха е насочена, и това, че вие предлагате да ползваме Габалинската РЛС, струва ми се, говори, че вие също считате тази заплаха, за заплаха...
Явно диалогът не върви. Все едно разговарят сляп и глух. Миронов задава на Схефер конкретни въпроси, а отговор няма. Бяга от отговора главата на НАТО...
Защо не отговаря на този прост въпрос, генсекът на НАТО? А въпросът е ключов. Как определяте кои са враговете, как забелязвате заплахата, госин главен секретар?...
Защо не отговаря ли? Защото и самият той не знае отговора. Няма как да каже: Ние с нашите приятели ги определяме. Посочвам тези, които не ми харесват, понеже не искат да играят по нашата свирка. Няма как и да каже "не знам", защото нашите политици тогава няма да се плашат от тези (мними) ракети.
Затова, от страниците на западните вестници, от екраните на телевизорите "им", продължава да звучи старата песен, на нов глас. За лошите злодеи, които пречат ли пречат. А щом е така, трябва да ги бомбардираме и бомбардираме, докато лошите злодеи, по чудесен начин, не се превърнат в добри, демократични елфи. И когато, и в последната лоша страна победи добрата демокрация, тогава човечеството го чака златният век...
Демокрацията неизбежно ще победи в целия свят. Това е любимият припев от омръзналата ни песен. Пеят я от всички екрани, от всички страници. Пеят я, и хорово, и единично. Даже без да се замислят над очевидната истина, че всичките 6 - 7 милиарда население на земята, просто физически не могат да живеят според височайшите стандарти на съвременния западен потребител. Планетата няма да издържи, няма ресурси в такива количества, та всички хора на земята, на всеки три години да си сменят колата, и на всеки три месеца - джиесема.
И какво излиза? Демокрацията ще победи навсякъде, но да живеят хората еднакво добре навсякъде, няма да се получи! И тогава за всички ще стане ясно, че общественият строй няма никакво (или, има малко) отношение към жизнения стандарт. Всички ще имат демокрация, но добър живот ще имат само тези, които контролират находищата на нефт и газ, и другите приридни ресурси. А това може да се забележи и сега. Има много демократични държави, които се считат за такива от целия свят, но са разположени в Африка, Латинска америка и Азия. И те, или нямат полезни изкопаеми, или се контролират от други държави. И затова жителите на такива страни не влизат в т.н. "златен милиард". Значи, демокрация уж има, но процъфтяването все не настъпва. Но докато тези примери са единични, може да не се забелязват, или да се обясняват с трудностите, поради борбата с "оста на злото".
А когато навсякъде ще е демокрация, несъстоятелността, или по-точно, лъжата, да се приравнява стандартът на живот, с броя на политическите партии, ще стане очевидна за целия свят.
Вече десетилетия, орди политолози и платени борци за чужди свободи, твърдяха пред стотици милиони хора, че друг път към процъфтяване, освен победа на демокрацията, няма. И ето тя победи, но добре живеят пак в САЩ, Англия и Япония, а лошо в Мозамбик, Виетнам и Колумбия. Какво да кажем тогава? С какво да обясним тази странност?
Ако вие сте политик от световен мащаб, ще покажете ли съвсем прилежно, че "царят е гол" (или че е гола вода)? Ще го извеждате ли на улицата? Не, но ще кажете: Негово величество е много зает и неможе сега да излезе пред вас. Той е много добър, бори се за демокрация и няма време.
Изводът е очевиден, че демокрацията не може да победи в целия свят. Нещо повече - демокрацията в никакъв случай не трябва да побеждава в целия свят!
В противан случай ще стане ясно, че тя съвсем не е цел на САЩ и техните приятели, а е средство за подчинение, и осигуряване за себе си, безметежно съществуване, за сметка на останалия свят. За запада няма нищо по-лошо от това, демокрацията да победи в целия свят.
Затова той, който толкова радее за нея, ще направи всичко, та това никога да не се случи, в обозримо бъдеще. За да има винаги "тъмни сили" с които да се обясняват временните трудности в прехода на цялото човечество, по пътя към всеобща демокрация.
"Движението е всичко, целта е нищо". Вечното движение към демокрация осигурява вечно доминиране над планетата, на англосаксонците (юдомасоните) и техните помагачи. То им дава вечно висок стандарт на живот...
Автор: pachangel
Превод от руски: Григор Симов
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/04/23/zashto-demokraciiata-nikoga-niama-da-pobedi-v-celiia-sviat.533432
Книгите на Николай Стариков