Новите задачи на старата агентура
Когато умря Едуард Генов, такива като Иво Инджев си послужиха с тази снимка, за да демонстрират колко го ценят и почитат. Същевременно не се посвениха да извършват деянията, описани по-долу. Четете и се наслаждавайте на демократичното им лицемерие. Не е тайна, знаем го. Бивш негър, бивша курва и бивш агент не съществуват. За някои е гордост да бъдат агенти. За тези, които разкриват убийства, които залавят престъпници и осигуряват спокойствието на хората. За други обаче не е гордост. Не е гордост, а е позор за доносниците на ДС, които в името на собственото си благополучие пречупват съдбите на невинни хора.
Наскоро бяха изнесени списъци с агенти на ДС, на бивши агенти, както ни се каза. И се почна едно айкане и вайкане, та чак жал да ти стане. Какви прекрасни човеци били агентите и как всъщност те били не палачи, а жертви. Хубаво, ама нещата не стоят точно така. Агентите наистина са били агенти. Те доброволно и съзнателно са се поставили в услуга на ДС с цел да помагат при елиминирането на противниците на комунизма. И което е още по-важно, агентите, поне голяма част от тях не са бивши. Защото нали вече се уточнихме - бивш негър, бивша курва и бивш агент не съществуват. Не вярвате ли?
Преди около месец някой си Иво Инджев, агент на ДС беше написал в Интернет някакви глупости. Поне според мен написаното беше глупаво и невярно. Възразих му в рубриката за коментари. Как реагира агентът на ДС? Ами както типично реагират агентите на ДС. С невероятно презрение към своя опонент, с нарцистично високомерие, с лъжи и клевети. Бил съм от „Атака” и съм бил на издръжка на руското посолство и разни подобни нелепости. Е, как да не му скъсаш задника на такъв? Така му и написах. С изричното уточнение, че става дума за скъсване пак по Интернет. Тоест чрез доказване несъстоятелността на неговите твърдения. Чрез доказване на лъжите и клеветите му. Чрез доказване манипулативността на неговите писания. Вярно, стилът ми понякога е грубичък, ама то и животът ми беше грубичък. И как мислите, че реагира тоя?
Ами първо се разпищя, че съм искал да го убивам. Разпищя се из цялото българоезично, туркоезично, циганоезично и американоезично Интернет пространство. Което пищене се основаваше на поредната ивоинджева лъжа, разбира се. Защото в написаното от мен изрично се подчертаваше, че нямам намерение да напускам Ботевград, и че скъсването ще бъде по Интернет, с думи. Доколкото ми е известно, тоя не се е засилил да ми идва на гости вкъщи, за да го е страх. Пък аз от свое страна не владея техниките за убийство чрез екрана на монитора. После с призовка ме извикаха да се явя в някакво управление в София. Не помня точно как се наричаше управлението. Не отидох. С какви пари да отида, когато заради такива агенти на ДС като Иво Инджев, аз и до днес съм без работа и без доходи? Днес пак получих призовка. Тоя път обаче с пояснение за какво се отнася. Променено бе и мястото на явяване, в ботевградското РПУ. Е, сега ще отида. Няма от какво да се притеснявам, пък и не съм от най-притеснителните. Пари за път не ми трябват. Но не това е въпросът.
Въпросът е, че старите агенти на ДС, които вече 20 години се правят на журналисти и говорят от наше име, сега явно са получили нови задачи. От лятото насам предупреждавам, че се готви широкомащабна операция, при която да бъдат ликвидирани физически последните оцелели ветерани на антикомунистическата Съпротива. Жалко, оказах се прав. Случаят със Зоя, вдовицата на Коци Иванов го доказа. Новите репресии срещу професора по право Янко Янков също го доказаха. Сега го доказва и постъпката на Иво Инджев.
Защо мисля, че става дума за агентурна задача, а не за опит на Инджев да привлече вниманието към себе си? Все пак това си е журналистически похват, пишеш се заплашван, за да те забележат. Да, ама тоя път не. Всеки агент, както и всеки журналист първо проверява фактите, проверява истинността на първоначалната информация, а едва после пише своя донос или съответно своята статия. Инджев е и двете, значи трудно можем да повярваме, че грешката му е неволна. Има и още. Иво Любомиров Инджев твърди, че е антикомунист. Какъвто всъщност не е. По простата причина, че един агент на ДС не може да бъде антикомунист. В противен случай не би бил агент. Ама тоя се пише антикомунист. Какво ще стане с дълго изграждания му фалшив образ, когато се разбере в какви мръснишки комбинации влиза и срещу кои хора се изправя? Какви методи и похвати използва, за да навреди на един стар политзатворник, съратник на Илия Минев? Към кои престъпни типове се обръща за съдействие? Имам предвид старите кадри на ДС, които все още дърпат конците във вътрешното министерство, ДанС и цялата репресивна система. И да не бъда голословен, поне едно име - Павлин Димитров, заместник министър на МВР. Офицер от ДС, замесен в преки репресии срещу антикомунисти. Павлин Димитров, който нареди да бъде блокирано следствието след палежа на моето жилище през юни 2006 година. Сега „антикомунистът” Инджев се обръща към „демократичната” институция на „демократи” като Павлин за съдействие срещу „терористи” като Елтимир. Да се смея ли, да плача ли… Макар да ме гложде едно съмнение, че е твърде вероятно именно Пингвина да е наредил на стария агент новата офанзива срещу мен. И вярвам, че ще съумея да го докажа. А после? С дълго изгражданото фалшиво образче ще бъде свършено. Което всъщност му обещах още тогава, преди около месец. Да, не съм скромен, ама в конкретния случай скромността само би ми навредила. И което е още по-лошо - скромността ми би била в полза на Иво Инджев. А точно на него аз изобщо не държа да бъда от полза.
Кратко отклонение. Помня го като да беше вчера. През 1979 година се разхождахме със Стефан Вълков от Асеновград в карето на Старозагорския затвор. Там, по време на разходката бай Стефан ми разказа приказката за маймуната, която преди да глътне ореха, го мери на задника си, за да разбере дали ще излезе после. Защо ли си мисля, че Иво Инджев е глътнал орех, който няма да излезе гладко, ами образно казано ще му скъса задника?
Да се върнем към цялостния сценарий. Той предвижда ДС и нейната агентура да доунищожи последните живи участници в Съпротивата. Едва тогава, когато няма да сме живи и няма как да им възразим, новите „демократи” ще ни издигнат като знаме. И паметници ще ни издигнат. Ние ще им бъдем лицето, с което те ще се представят пред света. А пък агентите-журналисти, такива като Иво Инджев ще ни станат биографи и ще обясняват кои сме били и за какво сме се борили. Ще доказват, че сме дали здравето, а накрая и живота си, за да могат те, агентите и техните господари да живеят. Те, назначените от Държавна сигурност за наши говорители. Същите тези наши говорители, които и думица не ни позволяват да обелим, а когато все пак съумеем да кажем нещо, се обръщат към Службите с настояване да ни се затвори устата. Е, тая няма да я бъде. Просто няма как да я бъде. Или най-малкото Инджев няма да бъде сред агентите, които днес все още се пишат за антикомунисти.
В понеделник ще отида в РПУ - Ботевград. И тържествено ще обещая, че няма да късам задника на Иво Любомиров Инджев. Той успя сам да си го скъса.
Ангел Грънчаров - Елтимир
08 януари 2010 година, Ботевград
Приятели, искам да се обърна с една молба към вас. Тъй като вече нямам Интернет, тази вечер ще опитам да пусна този текст от дома на мой приятел. Но няма да разполагам с време, а и не е удобно да седя с часове. Затова искам да ви помоля да го разпространите, където е възможно. Ще ми се Иво Инджев да го прочете. И да осъзнае, че напълно неизвестният по неговите думи Елтимир никога не хвърля думите си на вятъра.
Искам да добавя още няколко думи по една съвсем различна тема. Сведенията дойдоха, само където нямам сили, физически сили нямам да седна и да ги обработя. Нямам възможност и да отварям нова тема. А за разлика от темата за Инджев, тази е сериозна. Става дума за трите пътя на юдаизма. Защото скоро Мадам Йехова ще си отиде и въпросът е какво ще я замести. Прагматичните юдеи залагат върху икономическото поробване на човечеството. Върху така наречения Нов световен ред. Тоест върху връщането към Златния Телец като върховно и единствено юдейско божество. Вторите са тръгнали по пътя на езотериката и мистицизма. Те са се заели да събудят някои заспали стари божества и да властват чрез тях. Или да им се подчинят с надеждата, че отново ще се превърнат в надзиратели на човешката стадо. Знам точно какво търсят, знам какво са намерили, и какво не им достига. Третите чакат Освободителя, който ще ги избави от зависимостта към Мадам. Дали ще успея да напиша онова, което съм набелязал не мога да кажа. Ще опитам. Не мога да кажа и дали ще успея да го публикувам в някой от сайтовете. Но обещавам, че ще опитам. Когато, както и ако му дойде времето.
Дотогава ви желая всичко най-добро и повече вяра! Още не е вечер и последната битка предстои.
http://eltimir.ucoz.ru/news/novite_zadachi_na_starata_agentura/2010-01-08-770