Геноцидът над българите
През последните години в резултат на демографските процеси в България се оформят райони и селища, където българското население става малцинство. Повече от 2 милиона българи живеят в такива райони. Вече се оформят 5 кризисни района в България, където българското население става малцинство. Тези кризисни райони реално имат статут на полу-автономни области, където българското малцинство е подложено на различни форми на дискриминация, етническо прочистване и терор.
Първите три кризисни района условно могат да бъдат наречени "турски автономни области." Става въпрос за Лудогорието, Източните Родопи (Кърджалийско) и "полумесеца" между Якоруда и Доспат, където мнозинството от населението са българи-мохамедани. "Турските автономни области" се контролират от ДПС, в тях общинската администрация негласно третира етническите българи като "гяури", т.е. хора втора ръка и българи почти не се допускат на постове в администрацията или в предприятията. В "турските автономни области" активно се води политика на асимилация на не-турски етнически общности (напр., сред българите мохамедани, част от циганските общности, къзълбашите-алиани, татарите и др.). Това са реалните измерения на защитавания от Ахмед Доган "етнически модел".
Другите два кризисни района условно могат да бъдат наречени "цигански автономни области." Става въпрос за Северозападна България (особено триъгълника Лом-Монтана-Козлодуй) и Сливенска област. В "циганските автономни области" реалната власт е в ръцете на босовете на циганската организирана престъпност. По места циганската организирана престъпност достига мащаби на геноцид и прикрито етническо прочистване срещу българското малцинство. Съществуват и няколко други по-малки зони, където циганското население е мнозинство и подлага на геноцид българското малцинство. Най-ярки примери в това отношение са кв.Столипиново, Пловдив, смесените квартали в някои по-малки градове като Самоков, Нова Загора и Ботевград; и някои села в Плевенска област.
Българските малцинства в петте кризисни района нямат никаква защита от страна на държавата. Същевременно съществуващите "правозащитни" организации не обръщат никакво внимание на многобройните случаи на нарушаване правата на етническите българи у нас.
http://genocid.ucoz.ru/
Първите три кризисни района условно могат да бъдат наречени "турски автономни области." Става въпрос за Лудогорието, Източните Родопи (Кърджалийско) и "полумесеца" между Якоруда и Доспат, където мнозинството от населението са българи-мохамедани. "Турските автономни области" се контролират от ДПС, в тях общинската администрация негласно третира етническите българи като "гяури", т.е. хора втора ръка и българи почти не се допускат на постове в администрацията или в предприятията. В "турските автономни области" активно се води политика на асимилация на не-турски етнически общности (напр., сред българите мохамедани, част от циганските общности, къзълбашите-алиани, татарите и др.). Това са реалните измерения на защитавания от Ахмед Доган "етнически модел".
Другите два кризисни района условно могат да бъдат наречени "цигански автономни области." Става въпрос за Северозападна България (особено триъгълника Лом-Монтана-Козлодуй) и Сливенска област. В "циганските автономни области" реалната власт е в ръцете на босовете на циганската организирана престъпност. По места циганската организирана престъпност достига мащаби на геноцид и прикрито етническо прочистване срещу българското малцинство. Съществуват и няколко други по-малки зони, където циганското население е мнозинство и подлага на геноцид българското малцинство. Най-ярки примери в това отношение са кв.Столипиново, Пловдив, смесените квартали в някои по-малки градове като Самоков, Нова Загора и Ботевград; и някои села в Плевенска област.
Българските малцинства в петте кризисни района нямат никаква защита от страна на държавата. Същевременно съществуващите "правозащитни" организации не обръщат никакво внимание на многобройните случаи на нарушаване правата на етническите българи у нас.
http://genocid.ucoz.ru/