Тертерия
Много години мълчах, но вярвам, че нямам право повече да мълча. Кой, кога, как и защо унищожи една от ней-ценните български книги?
Беше пергамент. Още като дете можех да различавам хартия от пергамент. С дървени корици, обшити с кожа. Никакви украшения. На предната корица имаше релеф, който така и не успях да разгледам, не се виждаше добре. С три бронзови закопчалки. Обикновено книгите от онова време имат по една или две, а тая имаше три. От времето кожата беше станала напълно черна. Като дете учех т. нар. църковнославянски, а всъщност старобългарски език. Граматиката му беше трудна, много по-сложна от сегашната, но криво-ляво се справях. С Летописа обаче ми беше трудно. Успях да разчета много малко от него. Сега като се сетя си мисля, че книгата е била започната някъде през 14-16 век. Книга с продължение, дописвана от по-късни автори. Стоеше на село. На 22 август 1978 година ме арестуваха и ме вкараха в затвора. Книгата не ми взеха, макар да направиха обиск и на село.
Връщам се през април 1980 година и виждам, че книгата я няма. Няма ги и много други книги. Питам баща ми, Георги Грънчаров, а той ми отговаря, че ги бил изгорил, защото попски книги не му трябвали. Тогава той беше ортододксален комунист. И след като заради мен ги изключили с майка ми от БКП, той отишъл на село и изгорил всичките ми безценни книги.
Не пиша, за да се оплаквам. Но се случи нещо, което вярвам, че си заслужава внимание. Плененикът ми Георги Грънчаров, носещ името на дядо си по някакъв начин въздействал на родителите ми. Дадени им бяха от други хора пари за моето лечение. Става дума за живото спасяващо лечение. Едно от условията беше да им предам цялата си библиотека. Вероятно с надеждата, че може да имам още нещо.
http://www.voininatangra.org