Упир/Упырь
УПИР - един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването едиствено на две свръхестествени сили, които управлявали света - благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатана. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината - зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие.
На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух - кръвопиец, наричан вампир.
Съвременната дума „вампир“ произлиза от старославянската форма "онпыр", с характерното за старобългарския добавяне на звук „в“ пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz).
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BF%D0%B8%D1%80
Упы́рь - в славянской мифологии - живой или мертвый колдун, убивающий людей и сосущий из них кровь (иногда поедающий людскую плоть). Также этим словом могут называть злого и враждебного человека. Также упырями называли «нечистых» покойников. Хоронили их подальше от селений. Считалось, что они могут вызвать голод, мор, засуху.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BF%D1%8B%D1%80%D1%8C